85. (11 април). Огньове на устремеността, на любовта, на подвига, на предаността, на равновесието-огньове, огньове, огньове, без тях всяко явление е като двигател без ток или машина без пара. И ако е настъпила пралайя на съзнанието, трябва мъдро да се изчака, без да се навлиза в потока на действията. Ще свърши пралайята, ще се влее отново живот в орбитата на съзнанието и далечното ще стане близко, ще бъде близко отново и Владиката.
86. (12 април).Sic transit (така отминава) всичко, което е заобикаляло, заобикаля и ще заобикаля съзнанието във временните светове.
88. (13 април). Три положения трябва да се помнят: безсмъртието на духа, временността и крайността на плътните условия и Йерархията на Светлината. Йерархията е целта, Плътният свят — средството, а духът — устременият вечно пътник по големия път. Действителността на съществуващото е скрита под покривалото на майя. Нека тя да бъде открита и духът непомрачен. Но звучи суетата, заглушавайки песента на духа. На което се отдаде предпочитание в сърцето, то ще бъде на първо място и в съзнанието. Тържеството на преходното, триумфът на суетата или гласът на безмълвието, отекващ във вечността на живота. Кое да се предпочете?! Но трябва да се победи, иначе трябва да се облечем в дрехите на смъртта, т.е. да се обкръжим с временното, обречено на унищожение. Залогът не е на този кон. Струва ли си да се прахосват време и сили на това, което по силата на нещата е крайно и смъртно, т.е. преминава и изчезва във вековете, не оставяйки дори и спомен след себе си, изтривайки се безследно. Явленията на Плътния свят отминават, отминават, отминават като на кинолента.
89. (13 април). Всички имат достъп до паметта на природата, само че хората не знаят как могат да се възползват от това. Всеки предмет или вещ, в близост до които някога нещо е ставало, отпечатват върху себе си вибрациите на светлината или излъчванията на ставащите явления, както лентата на фотоапарата запечатва вибрациите, произлизащи от снимания предмет. Това свойство да запечатва притежава цялата материя, от която се състои обкръжаващият ни свят. Тези отпечатъци или наслоявания върху предметите и вещите са неизтриваеми от времето. Всеки предмет е нещо като пазител на отпечатаните върху него снимки. Старинните вещи, огърлиците, пръстените, древните камъни на кръстопътищата са видели много и много съхраняват. Стените на къщите, дворците, храмовете, старинните градове, крепостите са като архиви на отпечатаните върху тях или в тях събития. Тези вибрации или образи могат да бъдат проявени върху екрана на съзнанието на човека. Ако се вземе в ръка старинен пръстен, огърлица, копие или меч, или какъвто и да било друг предмет и се съсредоточи върху него мисълта, той ща започне да говори сам за себе си и да разказва това, което е видял. За това трябва да се съблюдава само едно условие, а именно: пълно отдалечаване от себе си и от своите мисли. Трябва да се направи така, че потокът на собствените мисли да спре, а екранът на съзнанието да стане чист, като платно, без образите и мислите от личен порядък да го набраздяват. Формулата „отвърни се от себе си“ е приложима и тук и представлява неизбежно условие за тънкото познаване. Може да се пристави предмета и към третото око, мислено съсредоточвайки се върху него и изключвайки всички странични мисли. Всичко е просто, лесно и достъпно, ако самоутвърждаването е наложено. Но ако мислите за себе си за своето заемат в съзнанието първо място, тогава вратите за висшето познание са затворени. Лесно може да се разбере, че пазач на прага към съкровеното знание става живеенето само за себе си, което от обикновено битово явление се превръща в пазач на прага, в дракон на прага, преграждащ входа за царството на безграничните възможности на духа за човека. В този паметен ден (денят на Великата жертва, денят на Възкресението) може още един път да си припомним думите на Великия Учител на Светлината: „Ако искаш да вървиш след Мен, отвърни се от себе си, вземи кръста си и ме следвай.“ Кръст означава съзнателното приемане на своята карма върху себе си за изживяване и погасяване.