93. (21 април). Как да се примири несъвършенството на настоящето с величието на бъдещето? С разбирането, че семената на бъдещите достижения се залагат сега, в мрачината преди съмване на настъпващия ден. Те се залагат с делата и мислите, но преди всичко с мислите, творящи живот. Ударението се пренася на мисълта, която води еволюцията на планетата. И ако мисли умело, мислителят може да изпълни своя дълг пред хората, дори и не прибягвайки към обичайният вид труд. Йогът строи храм на двадесет прехода от пещерата, в която живее самотен. С мисълта може да се строи и помага на огромни разстояния и да се твори с нея. Може и да се помага на онези, които са в нужда или беда, отдалечени или наблизо, изпращайки им мисъл, облечена във форма, съдържаща ясна картина на желаното състояние. Изпращайки далечен поздрав, може да го оформите в желания и необходим облик, който ще окаже помощ. Едни правят това с молитва, но йогът постига желаното със своята творческа мисъл. Огнената, творческата мисъл, винаги се изпълнява. Тя не може да не даде следствия. Всичко направено от хората е следствие на мисълта. Широко поле за труд е отворено за мислителя, чието оръдие на труда е мисълта. Трябва внимателно да се следят водещите идеи на века. Те изковават живота. Възможно е да се вземе активно участие в това. Много полезни мисли могат да се изпратят през деня на света, на близките или на тези, които са в нужда. Ако се отхвърлят мислите за себе си, ще се освободи много време за творчески мисли. Така добрият мислител може да стане благословен център за околната местност и извън нейните предели, до където може да долети мисълта.
94. (22 април). Овладяването на мисълта е степен на ученичеството, която не може да се заобиколи и която не може да се избегне. През нея трябва да се премине рано или късно, защото обуздаването на мисълта е наложително. Отначало това е много трудно, но водата дълбае камъка, а настойчивостта разрушава всяка привичка. Привичките на ума са най-закоренелите. Дори и привичките на тялото са загнездени в ума. Да се обуздае тялото, да се обуздаят чувствата, да се обуздае мисълта-и трите са свързани тясно, но главен е умът, а над него-волята. Обуздаването започва с малкото, но с желязна, неотклонима настойчивост. Иска ти се да кажеш нещо ненужно — трябва да се сдържиш. Иска ти се да ръкомахаш — не трябва. Иска ти се да се засмееш широко — също не трябва. Сдържаността на чувствата довежда и до сдържаност на езика и обратно. Трябва да се сложи край на обичайното и привично изразяване на себе си, т.е. да се вземеш в ръце, защото сдържаността във всичко, с изключение на добрите дела и труда, е добре дошла, особено сдържаността на мислите и чувствата, ако не са от Светлината. Преодоляването на себе си означава замяната на старото, преодоляваното, с новото, преодоляващото. Иначе ще си останете предишните. Трябва да се победи вехтия човек в себе си, този, който е, от този, който ще бъде. Новият свят ще бъде населен от ново човечество. Със старите познания няма да се премине през вратата на Новия свят, както не може да полети нямащият крила. Новият свят, обаче, е отреден и преобразяването е неотвратимо. Процесът става вътре и при наличието на съзнателно и доброжелателно отношение към него става достъпен. Започва се с малкото, за да станеш след това голям. Принципът на започване с малкото е много практичен, защото от малкото семенце израства голямо дърво. Но трябва да се започне.
95. (23 април). Давам ви мира, който е в Мен, но не така, както го дава светът. В света ще има скръб, но имайте кураж, защото Аз победих света. Победител на света трябва да стане пътникът по Големия път. Побеждавайки себе си, той става победител на света, защото неговият микрокосмос е подобен на макрокосмоса. Управляващият себе си може да управлява и другите. Излекувалият себе си може да лекува и другите. Възвишилият себе си, може и другите да издигне. Овладелият своето съзнание, може да владее и съзнанието на мнозина. Пътят е през себе си. Друг път няма. Ако се постави тази най-голяма задача в света пред себе си като най-главна, най-важна, най-нужна и й се посвети цялото време, овладявайки себе си в дреболиите, за да се достигне чрез тях и до голямото, тогава човек наистина стъпва на пътя към могъществото на духа. А нали в денонощието има 24 часа и всеки миг от тях може да се използва за достигане на голямата цел. Обуздаване на мислите, езика, движенията. Овладяване на себе си-какво може да бъде по-увлекателно от този процес, ако е разбран смисълът му. А животът е най-добрата школа и дава толкова възможности за усвояване на поставените твърдо задачи. Трябва да се увлечеш в тази работа, както се увлича труженикът в привичния му всекидневен труд. Може за всяка минута да се помисли какво и каква възможност дава за постигане на поставената цел. Целта е овладяването на себе си, т.е.преодоляването на себе си. Предполагат, че трябва да се преодолява нещо, намиращо се вън. Това не е вярно. Трябва да се победи само себе си. Победилият себе си на кръста, е победил Света. Дори и ръцете си не е вдигнал, за да се защити. И тогава външните обстоятелства ще се преклонят пред победителя на живота, и тогава стихиите ще станат послушни, и тогава заповедта на волята, насочена навън, ще бъде изпълнена.