96. (25 април). Борба до край и победа. Победа във всичко. Поражението е немислимо. С Мен в борбата, с Мен и в победата. Заедно във всичко. Главното е да не се отчайвате пред временната или изглеждащата неудача. Кой знае, може би Учителят иска да закали духа или да утвърди доверието пред лицето на привидното поражение. Затова настоявам да не се прибира оръжието, колкото и безнадеждни да ни изглеждат обстоятелствата за момента. Тъмата е картонен бик, който не издържа упорството на Светлината. Трябва, трябва да отстъпи тъмнината, независимо от яростното съпротивление и временните разгаряния. Как иначе да се съкруши врага, ако не с несломимата вяра в крайната победа. С Мен ще вървим, с Мен ще победим, с Мен към победата ще вървим.
97. (М. А. Й.) Доверието към Водещия докрай е мощен двигател. Ако силите са на привършване и огньовете гаснат, може да се намерят сили в любовта към Великото сърце и с обновената любов да се разпалят отново огньовете. Нека да не пресъхва тази любов към Великото сърце. Тя е мощен двигател, най-мощният от всички. Това чувство може да нараства и да се расте заедно с него. И ако решението е да се върви твърдо до край, независимо от всичко и без да се спира пред нищо и без да се смущавате от нищо, то целта е достижима. Но издържат докрай само малцина. Болшинството се лута в страни и изостава. И колко нищожни са камъчетата, в които се препъва съзнанието. Много са и самозаблудите. Вървят след себе си, но не след Владиката и изпълват съзнанието и сърцето си със себе си, а не с Неговия Лик. Отдавна даденият завет: „отвърни се от себе си“, е забравен.
98. (Гуру). Трябва да се види закономерната последователност, в утвърждаването на Моето име. Да се даде по-рано е невъзможно, да се даде късно е грешка. Нужно е умението да се дава мъдро. Затова са нужни търпение и увереност, че всичко ще се извърши навреме. Много неща са били разрушени поради преждевременно утвърждаване. Всичко ще стане, но не по-рано, отколкото е нужно. По-добре е мълчаливо да се събира знанието, толкова нужно за бъдещето, отколкото да се съжалява, без да се знае истинското положение на нещата. А работите са добри и отсъденото ще стане. Да се порадваме на бъдещето.
Май
99. (1 май). Препоръчвам да се смята всяка проява на враждебните сили като произлизаща от един център, независимо от това съзнателна ли е тя или несъзнателна. Тъмнината е монархична и йерархична, но в обратно значение, т.е. построена е по светлосянка, но в направление към абсолютния мрак. Такова разбиране на тъмнината ще позволи веднага да се ориентирате безпогрешно в противодействащите условия и да действате по съответен начин. Когато направлението не е открито и разумът счита, че това не е така, а приписва противодействието на каквото и на когото и да е, но не и на обградилата в кръг и зорко следяща тъмнина, защитният удар минава покрай целта, без да причини вреда;при осъзнаване на източника, обаче, лъчът се насочва непосредствено към него и причинява болезнени изгаряния. Тъмнината не обича разобличението, както и нейните служители. Бидейки осъзнати и разкрити, те веднага отстъпват. Силни са докато се крият зад нечии гърбове и защитният лъч не ги е забелязал и не се е насочил към тях. В това е тяхната сила. Силата не е в тях, а в тяхното неосъзнаване като източник и причина за всички злонамерености. Използват гризачи, насекоми и всичко, каквото им попадне, за да нанесат вреда, докато още не са разкрити. Най-добрата защита е нападението, т.е. удар с лъч светлина, насочена към тези, които стоят зад противодействащите. Ако можехте да знаете колко хитри, находчиви и изобретателни са в злодеянията си тъмните. Следовниците на тъмата активно се проявяват и си вербуват съратници измежду слабите сърца. Много съслужители на тъмнината позорят все още редиците на човечеството. Но те са обречени.