103. (6 май). Нима слънчевото съзнание не озарява със своите бои и светлина всичко, към което се насочи неговия лъч? А щом като това е така, то да се попадне в сферата на лъча на слънчевото съзнание е благодат. И това е по цялата Йерархия, от горе до долу. Дори погледът на човека или твори, или поразява и носи или благо и светлина, или тъмнина и убийственост. Наред с невидимите си излъчвания, хората предават с погледа си естеството и на тези въздействия. Не е възможно човек да предава с погледа си светлина, ако е изпълнен с тъмнина, както и да не струи от очите му светлина, ако аурата му е светла и сияйна. По този начин човек носи светлината или тъмнината в самата си същност, насищайки с техните еманации и пространството около себе си. Като носител на огнени енергии човек постоянно излъчва в пространството тяхната тоналност, която е от същата гама, на която е настроена и арфата на неговия дух. И тя може да звучи в ключа на страха или на безстрашието, на предаността или на малодушието, на суетата или на тържествеността, на любовта или на ненавистта. С една дума-на всяка положително или отрицателно качество на духа или на тяхната симфония. Всеки човек може волево да утвърждава в себе си ключа на звучене и да бъде носител на светлина или на тъмнина за хората. Това е и голямото значение на качествата на духа, че те са пространствени по характер и въздействат на обкръжението, оказвайки му влияние в широки граници, понякога и на огромни разстояния. За това разпространение на човешките въздействия много способства и мисълта, чийто обхват е безпределен. Много благодат или зло може да се сътвори в лъча на съзнателната мисъл. Така всеки човек на планетата, като носител на висши енергии, е отговорен за това какво се излъчва в околната среда чрез него.
104. (7 май). Приятелю Мой, знанието, обременено със земни огньове, към Нашите върхове няма да поведе. От знание до знание има разлика. Някога е било казано, че земната мъдрост е вражда против Бога. Това знание е зло. От него са войните и разрушенията и всички ужаси, не един път посещавали Земята. От него произлиза тъмнина, а не светлина. По-добре е съвсем без него, отколкото с него, тласкащо към унищожение човечеството и планетата. Знанието на Светлината, носещо на света мир и разцвет и създаващо ценности на духа, него Ние искаме да утвърдим на Земята, в името на общото благо. Не в името на благото на отделни личности, класи или народи, а на всички, на всички, на всички. Новата наука на Новия свят ще даде това знание на хората, наука, не отричаща действителността на съществуващото и космическите пътища на човечеството. Тя ще насочи човека към далечните звезди и светове и към опознаването на техните тайни и тайните на пространството. Всичко е открито, всичко е достъпно и науката ще насочи победния си ход към познанието на всичко, което ни заобикаля.
105. (8 май). Ако най-доброто, което е в нас, се побеждава от лошото, каква е ползата от това, че е по-добро. Само побеждаващото по-добро е добро. Много добри, но ненужни хора пълнят небето и Земята. Не те са солта на Земята. При Нас добротата на човека се оценява по друг начин. Нека бъде дори и лош, но да е полезен на еволюцията-ето нашият критерий за доброта. Добротата и лошотията са относителни. Необходимо е духът да се въздига, независимо от това добър ли е човекът или лош. Възходът може да включва в себе си: разширение на съзнанието, придобиване на опит в живота, утвърждаване необходимите качества на духа или труд, полезен за Общото благо. И не винаги човек сам може да съди издига ли се или пропада. Понякога и при най-блестящите земни условия и привидни достижения се извършва падение на духа, а понякога-обратно. Предоставете да съдим Ние, отдавайки на Мен Моята скръб и Моята радост за вас. Вашият път е към Светлината, която Ние носим за хората. Значи, пътят е само с Нас-винаги, навсякъде и във всичко.