107. (9 май). Достигащите са толкова малко, защото е трудно да прекрачиш през себе си и да оставиш себе си назад, да се разделиш със своето малко „аз“.
108. (11 май). Няма и не може да има такива обстоятелства или условия, при които духът на човека да не може да се въздига, ако сърцето се стреми нагоре. Но ако сърдечните огньове са угаснали, подемът е невъзможен.
109. (13 май). Указанията, давани в Учението, трябва да се прилагат мъдро. Буквалното изпълнение на някои съвети не винаги е полезно или целесъобразно. Например по въпросите за храната, която на височините е една, в низините-друга, по време на път е една, а при стоене на място-друга, за хамалина е една, а за човека на умствения труд-друга, за болния е една, а за здравия-друга. Няма общи мерки и няма общи правила. И така е във всичко. Учението се прилага мъдро в живота, без да нарушава настройката на организма. Безусловно вредни при всякакви условия са разлагащите се продукти, раздразнението, злобата, страхът, завистта и т.н. Нещата, които са вредни безусловно, трябва да се разграничават от всички останали явления и да се избягват. Дори виното, като лечебно средство, е полезно, особено от грозде.
110. (17 май). Часът на Моето явяване се приближава. Да се порадваме не на многото, а на малкото. Това малко, но добро, дори и в най-лошото, е по добро от лошото, дори и в най-доброто, защото доброто, даже в лошото, носи в себе си светлина и това, добро, което го има във всичко, сътрудничи със светлината. Затова да се порадваме на доброто, защото в него е светлината. Как може да се преуспее? Само чрез връзката с Учителя единствено. Тя трябва да се укрепва постоянно и над всичко, дори и тялото с всичките му чувства и течението на мислите. А напред какво? Лъч, асимилиран усилено. Лъчът е многостенен и по неговите страни се разпределят съзнанията. Всеки звучи в своята тоналност, съответстваща на цвета на лъча. Такива, основни, има седем. Лъчът е над преходните явления, както и Моят дух е над накипа на живота. Всяка загуба е придобиване на нещо. Трудността е възможност за победа. Аз съм в теб Съществуващ от вечността, проявяващ Лика на вечността сред това, което е преходно. Аз съм вечен, но ти, преходният, не. Вечен си ти, но не преходният в тебе. Борбата и победата е във всичко. Поражението е немислимо. Нима слънчевото съзнание не озарява със своята светлина всичко, върху което попадне неговия лъч? И ако това е така, то да попаднеш в сферата на слънчевото съзнание е благо.
111. (18 май). Владиката е близък извън всичко: извън телата-физическото, астралното и менталното, извън всички движения, които стават непрестанно в тях и всички изменения в тях, извън живота и смъртта, извън всички разстояния и понятия — „тук или там, горе или долу, далеко или близко“, извън всички представи и времена-днес, утре, вчера, извън временните състояния на съзнанието. Владиката е с теб сега, навсякъде и винаги. С такова разбиране за Моята близост върви през живота ученикът. И няма нищо нито в този свят, нито в Онзи, нито в Световете, което би могло да отнеме от него осъзнаването на неразделността и сливането в духа с Владиката. Така че, където, както и каквото и да става или да се случва, отдалият Ми сърцето си неразделно пребивава с Мен. Всичко и всички се опълчват срещу дръзналия да затвърди Моята близост, но този, който е с Мен, винаги излиза победител, макар и да са неизбежни борбата и часовете на изпитания. И когато те настъпят и стане трудно, трябва само да се помни, че най-близко от всички и от всичко и над тях е Владиката.
112. (20 май). Доктрината на напрежението има в предвид това обстоятелство, че в напрежението се раждат възможностите. Дори мълнията не пламва без напрежение на полюсите. Разликата е в това, че враговете на Светлината тръгват от напрежението на разрушението, а Ние-на съзиданието и умножаването на строителните възможности. Също и творчеството е свързано с нагнетяване на напрежение в полюсите. Законът е универсален. Дори зараждането на новите животи е подчинено неотклонно на този принцип. В застоялата неподвижност на блатото има само разложение и загнилост. Животът е в движението. Диалектиката на природата е в полярността на явленията. Еволюцията е в процеса на напрежение на противоположните начала. Доктрината на напрежението е основа на еволюцията на света. Мирното съревновение усилва течението на еволюцията. Затова Ние сме за мир на Земята завинаги.