На 21 май умря Ю.
113. (25 май). Помръкна светлината над столицата и служителите на общото благо станаха изведнъж с един по-малко.
Юни
114. (11 юни). Висшето Ние даваме на най-добрите. Ти си Наш завинаги. В тези стени беше намерен отново пътят и неговото име е-народно благо.
115. (12 юни). Сине Мой, ти си прав, целта не е във външните условия, а в състоянието на духа, който се издига над тях и ги преодолява. Целта е да се съхрани огънят, без да се изгуби и да се приумножи. А всичко, което е отвън, е маловажно, защото външното не можем да вземем със себе си в дългия път към звездите. Нека наблизо да се носи потокът на живота, на брега на който стои Учителят и го съзерцава, а до него е ученикът. Навлизайки в потока и отъждествявайки се с него, влезлият губи способността си за разпознаване на Майя. В света ще има скръб, но Аз победих света издигайки се духом (в духа) над света. Външната тъмнина е в света, но Светлината на света е над нея. Животът на духа е вътре. Неговата орбита е безпределността. Външният свят служи само като стълба за изкачването, тъй като сам по себе си е лишен от значение поради преходността си. Той не е цел, а средство и не сам по себе си, а като подножие на духа (в устрема му към върховете). А всички дейности в него са изпитания за духа, носещи опит и знания и възможности да се върви и да се достигне по-високо, ако духът разрешава правилно техния смисъл. Призовавам духом да се издигнете над бездната на живота и да се изправите духом, защото е нерушим и неунищожим вашият дух, съществуващ във вековете. Не онези, живеещите единствено в Плътния и чрез Плътния свят, не! Не те са победителите на света, познали света. Слепи са те. А ти си зрящ. Тогава ще отдадеш ли първородството си за илюзиите на преходните сънища на земния живот, толкова кратки и смутни.
116. (13 юни). Пренасянето на битието в мислите ще бъде ново стъпало на разбиране на живота. Фактически съзнанието живее чрез мислите и в мислите, но Майя го отвежда към видимостта на външния свят и затъмнява обстоятелството, че без мисли то не може да живее. Ясноразбирането трябва да замени предишните представи за значението на мисълта и тя да застане начело на ъгъла, тъй като мисълта е основата.
117. (14 юни). Желаещият успех, не претендирай за нищо. Живеещият в мечти, помисли за мрака на низините. При отхвърляне на физическата обвивка човек изоставя всички земни вещи и се издига по-нагоре, същото става и при отхвърляне на менталното тяло, когато човек изоставя цялото си ментално обкръжение, за да се издигне още по-нагоре. Оставяйки земното, в своята цялост той не губи нищо, същото става и при отделянето на менталната му обвивка. Както човек не трябва да се отъждествява с това, което е около него на Земята, така и с менталния свят. Потокът от земни, астрални и ментални явления тече през съзнанието или съответните обвивки на човека, не представлявайки сам по себе си същността на самия човек, духът на когото е над трите. Дори и за десет години обикновено рязко се променя съдържанието на трите потока, течащи през съзнанието. Устременият дух трябва да се разграничи от тях, без да се отъждествява с нито един от тях. Този поток от течащи покрай него явления ще го посрещне и в Надземния свят. И трябва да се разбере скоротечността и преходната природа на всичко, през което преминава духът на човека. Всичко тече, само той е неизменен, Гледащият.
119. (16 юни). Ако навън всичко е прекрасно, но в сърцето не гори огън, това не е добре. Ако навън всичко е лошо, но сърцето пламти-това е победа. Само по тези признаци може да се съди, всички останали съждения ще бъдат погрешни. С никакви думи не може да се прикрие започналото разложение, ако сърцето е угаснало. Работата не е в това къде, какво и как става нещо вън, а в това какво е състоянието на вътрешните огньове. Угасването на храмовия огън някога се е наказвало със смърт, така наказва себе си с духовна смърт и човекът, угасил сърдечните си огньове. Светилниците на духа трябва да се държат запалени, независимо от всичко останало. Друго решение няма. Героите и подвижниците духом са тържествували винаги над външното и тяхната победа, геройство и подвиг са в това. Но помръкналият духом и сломеният от живота вече не е герой, вече не е подвижник и подвигът му е непознат. Да се опазят огньовете на духа от всичко и от всички и да не се позволи те да угаснат, ще бъде геройство. Те могат да угаснат в опиянението на благополучието или пък в студ и глад, но все пак в нужда и лишения е по-лесно да се съхрани огънят, отколкото в доволство и изобилие. От тук и задачата, стояща над всички останали-да не се позволи на огньовете да угаснат. И ако всичко друго е загубено, а сърцето пламти-това е победа, но ако то е угаснало-това означава край, разложение и смърт.