120. (17 юни). Неизбежното не може да бъде избегнато. Еволюцията на света е неизбежна. От тук са и нашите победи над стария, заминаващ си и обречен свят. Крайната победа е неминуема. Тя е отпечатана в свитъците на предстоящето. Светлината ще победи силите на разрушението и тъмнината.
123. (18 юни). Тягостното усещане е от осъзнаването на възможността за нечувана световна катастрофа. Основите са разклатени. Подземният огън е напрегнат. Маси от кафяв газ на вълни душат низините. Пробивът на подземния огън ще предизвика катаклизми. Предупреждение имаше — Чили. На света е нужен мир, за да се обуздаят силите на разрушението. Гълъбът носи спасението на света. Напрежението на сферите е необичайно. Изтънченото съзнание служи за барометър на планетното състояние-и все пак не тъмнината е напред. Даваме сигурна гаранция за победата, но трябва да се преживее преходното време. Вълните на заминаващата си Кали Юга се редуват с настъпващата Сатйа Юга и скоро ще започнат видимо да отстъпват и да намаляват. Всички успехи и победи на тъмата са привидни, временни и безплодни, защото са лишени от основа. Тяхната машина продължава усилено да работи, но на празен ход. Очаква ги поражение във всичко, по цялата планета. Знамето на победата се вее над света. Новият свят ще победи. Но е тежко на бедното сърце, носещо кръста си на Земята.
124. (19 юни). Съдията е в себе си, той е и изпитващият. Той също е и Гледащият. Той е и решаващият, как е преминало поредното изпитание. Животът е училище. И разумният ученик използва всяко изпитание, за да оцени безпогрешно своите сили, своите слаби места и за да има ясна е непредвзета представа за себе си и за това как напредва по пътя. Колко лъжливи представи за себе си, за своята преданост, за своята твърдост, целеустременост и възможности има в началото! Но животът безмилостно сваля розовите очила и пелената от възторженост и самоизмама и поставя лице в лице с невеселата очевидност и своята оголена същност без всякакви украси. Свалят се маските и от околните и той вижда, че е сам и изоставен от всички! И лъжливата дружба бледнее и вехне. И собствените недостатъци и слабости се трупат като планина и изглеждат сякаш растат. И ти се струва, че Учителят те е изоставил. И кармата стиска клещите. И изходът е затворен, но трябва да се премине и през това, помнейки, че всичко това са само вехи по пътя. Чудовищата пред прага яростно пазят входа и няма да пропуснат този, който се уплаши от тях и реши, че по-нататък не може да се премине или който отстъпи. Решението е едно: добър или лош, силен или слаб, болен или здрав, сит или гладен, успешен или не, млад или стар, с приятели или сам, но пътят не се прекъсва и не може да се прекъсне от никого и от никакви условия. „Вървя, вървя Учителю, независимо от всичко, към Тебе вървя, владико и нищо: нито тук, нито там, нито в този свят, нито в онзи няма да ме задържи“-така напредва ученикът, обръщайки се към Учителя на Светлината.
125. (24 юни). Да се пише може при всякакви условия и навсякъде (ако съсредоточването позволява), както и да се мисли и да се получава поток от мисли отгоре.
127. (26 юни). Попадналият в тресавище са засмуква неотвратимо и загива, ако няма за какво да се хване с ръка. По същия начин притегля съзнанието и Плътния свят, ако се изтърве спасителната нишка на Йерархията. Затова препоръчам да се захванете за Мен здраво и да се държите, както се държи удавник за подхвърления му спасителен пояс. Хиляди магнити на земните мисли като кукички са протегнати отвсякъде към съзнанието, за да го привържат към Земята и да го задържат при земното. Но е даден устремът нагоре, към Йерархията, към Светлината, към Владиците. Нека поне мисълта за неминуемата смърт помогне да се разбере, че всичко, което ни заобикаля, е нищо и няма краен смисъл, а е дадено на човека само временно. И тялото, толкова близко на духа, ще увехне, ще отслабне, ще остарее и ще умре, и всички вещи ще станат ненужни, и хората ще си отидат, както са си отишли от живота и тези, които са били по-рано. Духът усеща истината, но умът не иска да приеме неизбежната загуба на всичко и си създава от всичко наоколо илюзията за постоянство, устойчивост, както и идеята за призрачна собственост. Но ето че идва краят. С какво ще замине човек там, където освен знанията и опита, придобити в живота, друго нищо не може да вземе повече със себе си!
128. (28 юни). Трябва да се съумее да се преживее реакцията на съзнанието на напрегнатия устрем. Гребен и падина на вълната, действие и противодействие, манвантара и пралайя-всичко това е само ритъм на постъпателното движение. Пралайите на съзнанието са неизбежни. Опитният пътник мъдро ще изчака спадането, знаейки, че след него неминуемо следва подем. Неопитният сляпо ще реши, че всичко е свършено и че целият труд е напразен, и че напред няма нищо. Опасен момент, криещ много последици. Но трябва да се помни, че придобитото е неотнимаемо, че съзнанието се издига ритмично, че този ритъм на вълните се редува на принципа на пулсациите. Всичко ще се върне, но с нараснала сила. И нищо не е загубено, защото всичко е вътре и е погребано временно, както животът под снежната покривка, за да се събуди през пролетта отново. Мъдрецът прекарва времето на пралайя без да започва големи дела и без да изпада в отчаяние от усещането за свитите възможности. Всичко е напред. Ще пламнат отново огньовете на всички натрупвания, но трябва да се изчака. Насила не могат да се предизвикат огньовете. Нещо трябва да се укрепи вътре и да пусне корени. Дори зърното трябва да бъде погребано за известно време, за да покълне и даде плод. Законите са еднакви във всичко. Помнете това и вярвайте в победата.