134. (3 юли). Никой не може да гарантира за своето бъдеще. Но този, който познава закона за причинността и го спазва точно, може. Законът е прост: каквато е причината, такова е и следствието. Зърното ражда по своята природа и в точно съответствие с нея. Но да се знае това е малко. Знание без приложение е безполезно. По-добре е да знаеш по-малко, но да го прилагаш, отколкото много, но без приложение в живота. Не приложеното знание ще послужи за осъждане, а приложеното-за заслуга.
(Видях на сън Гуру, вървях към него и мислех за това да изглеждам достойно).
135. (4 юли). Когато екранът на съзнанието е зает от Лика на Владиката, а сферата на съзнанието е запълнена с Неговите Лъчи, получаването на послания става неизбежно. По този път, съзнателно или несъзнателно, са достигали всички. Разбира се, че при това е нужно и сърдечно изпълване, защото водещо е сърцето. Било е казано: „Мисълта води човека“, но мисълта се води от сърцето. Любовта и ненавистта имат за цитадела сърцето, както и всички останали чувства. Но светът се движи от ненавистта или любовта, т.е. от доброто или злото. Силата на мисълта зависи от силата на огъня, вложен в нея от сърцето. Значи трябва да се научим на умението да искаме чрез сърцето. Но откъде са тогава толкова неизпълнени сърдечни желания? Това, обаче, е само привидно, защото някога и някъде сърдечната мисъл ще се изпълни непременно, може би дори тогава, когато съзнанието, родило тази мисъл, вече да я е надраснало и да не се нуждае от нейното изпълнение. Колко такива закъснели изпълнения на отдавнашни желания стават в живота на човека (тъй като човек желае винаги), колко ненужни вече среди и ненужни вече обстоятелства. Дори в течение на един живот може да се наблюдава как нещо страстно желано в младостта става ненужно и обременяващо по-късно. Трябва да се желае внимателно и много предпазливо;колко често и с какво разочарование гледа на някога страстно обичания човек разлюбилото сърце! Но следствията, породени от желанието, ще се наложи да се носят докрай, сега или после, в този живот или в другия и да изчерпи енергиите на сърцето ще трябва този, който ги е породил. И кой знае дали не са се стремили страстно един към друг някога двамата човека, сега приковани от кармата един към друг като каторжници към веригата. Изтокът решава проблемът много просто, убивайки желанията, за които, най-общо погледнато, няма граници и предели. Колкото и каквото и да има човек, на него винаги му се иска повече. Убивайки желанията, човек се освобождава от кармичните следствия. Йогът заменяя желанията с устременост, преобразувайки по този начин нисшите енергии във висши. Желанието е твърде тясно свързано с астрала, който дори и се нарича тяло на желанията. Да се удовлетворяват желанията е все едно да се опитваш да напълниш с вода изгнила продънена бъчва, цепнатините на коята ще се разширяват с всяка нова порция вода. Пътят на удовлетворяване на желянията не е правилен. Този, който желае, не може да придобие власт над себе си, тялото си и света.
136. (5 юли). Смрадно е дишането на хората. Въздухът, постъпвайки в белите дробове на човека и окислявайки се в тях, влиза в непосредствено съприкосновение с кръвта на човека и се пропива с нейната същност. Дишането на много болни е зловонно. Дишането при раздразнение е зловонно. Дишането носи върху себе си отпечатък на същността на човека. Дишането на подвижника е благоуханно. Дишането на здравето е благоуханно. Дишането на човек с високи и светозарни мисли е благоуханно. При достатъчно развито чувствознание и изостреност на обонянието, по дишането може да се определи здравето, болестта и състоянието на човека. С всяко издишване човек очиства или заразява заобикалящата го сфера, често на далечно разстояние. Хорските сборища са напоени с отровните еманации на дишането, особено публичните домове, казината и всички места, където се проявяват земните страсти. Чистата или замърсена мисъл веднага се отразява на издишвания от човека въздух и той нерядко се задъхва в атмосферата, заразена от неговите собствени мисли и чийто въздух е отровен и от него. Двата полюса се проявяват в чистите и нечисти мисли. Съприкосновението на хората един с друг, когато дишат един и същ въздух, има по-дълбоки последствия, отколкото обикновено се смята. Много болести и немощи се предизвикват от такъв контакт. Защото човек вдишва в себе си, вкарвайки в своя микрокосмос, заразените и отровени частици материя, които преди малко са влизали в състава на друг човешки организъм — болен, раздразнен, зъл, огорчен, ненавиждащ и т.н. Ако се замислим по-дълбоко върху ставащия процес, може да се ужасим от опасностите и възможностите за зараза, които носи в своето дишане човек. Благовонно, животоворно и полезно е дишането на много растения и дървета, особено хвойновите, които са като живи озонатори на живота, действащи постоянно. Съчетано с другите излъчвания, дишането влияе особено силно. Чрез дишането може да се предаде болест, както и здраве. Можеш да подишаш на болния орган и да го излекуваш, но може и обратно-да предизвикаш болест в здравия. Дишайки върху човека с определена мисъл, можеш да му повлияеш благотворно или зловредно. Съвместното пребиваване на хората в едно помещение е свързано с много неизбежни последствия, тъй като самият въздух в помещението ще бъде носител и предавател на техните добри или зли качества, на тяхното здраве или болест. Би могъл да се защитиш, ако знаеш и разбираш от къде те заплашва опасността, но мнозина даже и не подозират за нейното съществуване. Медицината признава възможността за предаването на така наречените заразни болести чрез дишането, но се ограничава само до тях, без да отчита, че с дишането си човек заразява другия даже и със своето настроение. Но защитата е възможна, ако знаеш степента и дълбочината на опасността. Можеш да победиш врага само ако знаеш неговата сила. Дишането в заразено помещение е вредно. Или открит въздух, или щателно проветряване на помещението. В болниците, където е имало много страдания, въздухът е убийствен: необходими са озонатори и слънчеви лъчи. Естествените озонатори-хвойновите дървета, са най-добри. Дисциплината на мислене избавя от самоотравяне. Промяната на местожителството и пребиваването сред природата могат да направят чудеса. Трябва много внимателно да се отнасяме към това с какви хора се налага да дишаме един и същ въздух, защото да се избегнат взаимодействията е невъзможно. За защита може да служи психическият скафандър, носен постоянно. Полезно е също при сутрешното дишане да се изхвърля от организма чуждата зараза или болест, създавайки психически имунитет с това. Психическата защита ще бъде и физическа защита. Често причината и коренът на болестта трябва да се търси в наличието на контакт с болни хора, предаващи своята немощ чрез дишането. Разбере ли се причината, по-лесно ще се предпазиш. От неизвестен враг е трудно да се предпазиш, но разобличеният враг вече не е опасен, тъй като срещу него могат да се предприемат мерки за самозащита. Ментата и евкалиптът са мощни очистители, а също и хвойновата смола и хвойновите коренчета, пречистен терпентин-живица (рус.), борово или елхово масло. Най-добре е да се седи по-далеч от събеседника, за да не ви достига дишането му.