Сега знаеш причината на заболяването си и, следователно, можеш да се лекуваш. Поради теснотията, околните са отровили атмосферата с дишането си. При животът в общините (сангха) всеки е имал своя отделна килия. Така е било разпоредено от Самия Него (Татхагата).
Болестта може да се изтласка от организма чрез дишането.
137. (6 юли). Всеки предмет, съществуващ в света, представлява разрез на Безпределността, тъй като с миналото и бъдещето си се докосва до нея. Това се отнася за всички явления от живота, тъй като нища няма нито начало, нито край. Понятията време и пространство особено ярко подчертават това отсъствие на завършек или край, но това качество се разпростира и върху всички вещи и явления от света. Може да се проследи раждането и смъртта на всяка вещ по съставляващите я елементи, с които тя се съприкосновява с безпределността. Нищо не започва и нищо не свършва, но всичко само продължава, видоизменяйки се във вековете. Това дава възможност да се видят елементите на вечността във всички явления на живота и така да се приобщава съзнанието към това, което съществува винаги, т.е. към безсмъртието на битието. Съзнанието, наситено с елементите на безпределността, става само безсмъртно, което позволява да се съхрани неговата непрекъснатост при смяната на обвивките му. Вечният живот е този живот, който съществува наоколо, тъй като той, изменяйки своите форми, никога не умира. По този начин всеки момент от настоящето може да се разглежда като разрез на безпределността, проявена във временността на дадения момент. Това разбиране позволява всеки разрез на обстоятелствата на всеки период от живота да се проектира в бъдещето, за да може по характера на настоящите причини да се изведат свойствата и особеностите на бъдещите следствия. Това позволява същевременно да се създават в настоящето такива причини, които да породят желани следствия в бъдещето. За Нас всичко е само следствие. Така творим Ние. Зърното, кълновете и плодовете са едно и също нещо. Причините и техните следствия са като зърното и плодовете. Не е възможно причините да не пораждат следствия или пък гнилите и негодни семена да дадат добри плодове. Големите причини пораждат и съответните следствия. От нищожното ще се роди нищожества. Но от малкото може да се роди голямо и даже огромно, както едно мъничко семенце може да покрие с растителност цял континент. В този аспект няма големи и малки дела, тъй като всички те растат в пространството. Така неотвратимо растат добрите и лошите зародиши на различните свойства, склонности и привички в съществото на човека. Малкото и едва забележимо днес може да стане голямо и огромно утре. И е добре, ако то е от Светлината, а не от тъмнината. Градината на съзнанието изисква грижа и наблюдение. Много добро и лошо се намира понякога там. И всичко това неотвратимо расте, ако се полива с живителната влага на вниманието, т.е. ако мисълта се спира на едно или друго свойство, подхранвайки го със своята енергия. Ако се отнеме мисълта от която и да е привичка или склонност на човека, те умират, лишени от храна. По този начин може да се отглежда всеки стрък в градината на съзнанието, поддържайки добрите с мисли и унищожавайки лошите чрез прекратяване на мислите за тях. Защото стръковете, цветовете и плодовете в градината на съзнанието живеят и се хранят чрез мисълта. Много мисли преминават през сферата на съзнанието на човека в течение на деня. Колко са добрите от тях, донасящи добри следствия и колко са тъмните и злите-ето за какво трябва да се грижим. Обиталището или домът на духа, който подготвя за себе си в Надземния свят човек, се изгражда чрез мисълта на текущия ден.