138. Цветята и плодовете им могат да послужат за украса, а бодлите да убодат болезнено. Всички строят, но въпросът е в това мъдро ли строят. Един издига тъмница за себе си, друг строи палат. Но всеки ще живее в това, което е сътворил сам за себе си през живота. Затова грижата за мислите е грижа за бъдещето, тъй като от мислите си никой не може да избяга — нито на този свят, нито на онзи. Значи дисциплината на мисълта е най-краткия и верен път към бъдещето. Значи мислите за прекрасното са този строителен материал, от който ще бъдат изградени стените на дома за духа. Значи, служенето на красотата ще бъде това светло строителство.
139. Ще мислим заедно как и с какво да помогнем на Родината. А да се помогне може много. Достъпът до съкровищницата на мисълта дава тази възможност. Импулсът на безпределността усилва мисълта, т.е. позволява на всяка мисъл да продължава да се развива по заложеното в нея направление. Много се задоволяват с достигнатото, но импулсът на безпределността устремява напред-към по-нататъшното логическо развитие на всяко положение. Край няма-всичко продължава, разширява се и се задълбочава. И ако огньовете са запалени, то по-нататъшното последователно развитие става възможно и лесно достижимо. Мисълта сякаш сама се устремява напред, по-нататък, към разширяване и задълбочаване на това, което е заложено в нея. Мнозина зад настоящето не виждат бъдещето, т.е. не могат да уловят следващата степен от еволюцията на дадено явление или момент, но запаленото съзнание може. Всичко, положително всичко може да бъде развито и подобрено и по неутъпкани пътища, ако съзнанието позволява.
140. (13 юли). В потенциал на човека е дадена власт над целия невидим и видим свят. На него му е дадено да бъде господар на проявения свят. От тук тази власт се разпространява върху всички състояния на човека, а също и върху състоянието сън. В тази негова част, където сънят представлява отражение на дневните звучения, особено ярко действат законите за причините и следствията. Нещо, което е победено, преодоляно и утвърдено в състояние на бодърстване, ще прозвучи като такова и в сънищата на човека. Моментът на заспиването е важен поради това, че тогава се установява, един вид, направлението, по което се устремява тънкото съзнание на спящия. По време на сън мозъкът обикновено не може да действа, но поетото от него направление преди заспиване продължава и поради това определянето на направлението на мислите преди заспиване ще бъде мъдро решение. Земните припеви, даже и да не са лоши, няма да дадат храна на душата. Сънят представлява храна за духа, който през това време черпи сили от надземния план. Сънят е универсално явление. Пралайята и манвантарата, или пулсацията и ритъмът обхващат в себе си всички явления от живота-до Космоса включително. Заспалата през зимата природа през пролетта се събужда отново, и така е навсякъде и във всичко-редуване на състоянията. На човека е дадено да властва даже и над състоянието на пралайя, установявайки преди нея направлението на линията на духа, тъй като сънят, в аспекта на земното съществуване, е малката пралайя на съзнанието.