141. (14 юли). Човешки дела-така ги наричаме Ние, тъй като те обхващат в своята орбита крайните земни сфери. Задачата е да се опъне нишката на живота извън тези предели в безпределността. Но как и къде? Да се опъне към Мен, защото Моят свят не е от този свят. Аз съм извън пределите на ограниченото еснафско съществуване. Да загубиш себе си, да загубиш душата си — значи да изоставиш своя малък свят и да се докоснеш до съзнанието на големия свят. Този свят не е ограничен нито от времето, нито от пространството-той включва Космоса в себе си, с всичките му форми на проявен живот. Космическото време няма нищо общо със земното. Това, което на Земята е настояще, в Космоса може да бъде бъдеще, миналото да стане настояще, а някъде в невидимите сфери и бъдещето се проявява в настоящето. Земното време е безсмислено дори и на Марс. Дори понятията горе и долу са относителни в противоположните точки на Земята. Всички земни понятия и представи са относителни. Но сферата на вечната Космическа мисъл е абсолютна в своята основа. Ние утвърждаваме Огнения свят, който е вечен и е лишен от земната относителност. Не са относителни и великите космически закони. Ето защо говорим за Основи, върху които се изгражда Светът. Основите са непоколебими, макар и потокът от жизнени форми да тече в океана на вечността, изменяйки се и евоюлирайки непрекъснато в стремежа си към съвършенство. Докосналият се до безпределността ум открива вечното във временното, събирайки плодовете на безсмъртието. Земната крайност и ограничеността на Плътния свят не е в света, който е наоколо, а в ума на човека, в неговото съзнание, приело за реалност относителността на земния свят. За да може съзнанието да излезе в просторите на космическия океан, трябва първо да се разрушат стените, които го ограничават. Океанът на Космическата мисъл може да стане достъпен за човека, освободил съзнанието си от призрачния свят на земните представи. Тайната на времето и пространството трябва да бъде разрешена от съзнанието и да бъде победено понятието за смърт. Човекът на Земята се приближава към ново разбиране на живота и постигането на степента на космическото съзнание става вече близка и възможна.
142. (15 юли). Когато някой вътре въстане против следването на Висшия път, смятайте, че това не сте вие, а вашият вековечен враг астралът въстава и иска да наложи своето, а не вашето. Той винаги иска своето, влачещо надолу. Той е този, който е против ритъма на обръщането към Владиката, той е и против мисленето за Учителя. Той е този, който е против постоянството на Изображението в третото око. Той, той, той е неизменно против всичко, което възвишава духа и го изтръгва от обятията на малкото „аз“. Този древен враг-астралът, е активен във всичко неизживяно и влечащо в бездната. Да го отделиш от себе си е невъзможно. Той е ненужен придатък вътре във всекиго, изиграл своята роля и станал излишен. С него трябва да се свърши, разчленявайки неговите елементи, за да могат по-лесно да бъдат отхвърлени. Борбата не е на живот, а на смърт. Или той ще победи, или висшата триада на духа. Ако тук побеждава астралът, той ще победи и там, когато бъдат отхвърлени земните одежди. Затова трябва да се победи тук, докато си още в тялото.
143. (20 юли). Притежавайки всички възможности за големи достижения, хората често прахосват енергията си за дреболии. Еднорогът е признат символ на нераздробения устрем. Или таранът, събиращ в една точка цялата си мощ. Силата може да се прояви при фокусирането й в една точка. Иначе се разпилява дори и огромна мощ. Точките на прилагане на собствените енергии могат да бъдат много, тъй като човек трябва да бъде разностранен, но когато се прилага една сила, съсредоточването й на върха на острието е необходимо. Разпръснатостта на мислите, чувствата и устремите никога не води до резултат. Символът на заострена стрела също е подходящ или на острието на копие. За бързо движещите се тела това е твърде необходимо условие. Дори и животните, птиците и рибите спазват този принцип. По този принцип се движи и устремената мисъл. Когато учим всяка работа да се изпълнява по най-добрия начин, имаме в предвид умението да се събира във фокус собствената сила. Ако половинчатостта се осъжда, то разпиляността е обречена безвъзвратно. Също и преданост, раздробена и разделена в себе си, няма да устои срещу течението;няма да устоят и останалите качества на духа, ако в тях са навлезли тези разлагащи качества на духа. Монолитността на духа се утвърждава от огнената събраност, когато всички енергии се съберат във фокус вътре за извършване на мощно действие. Носачът на камъни умее в нужния момент да съсредоточи в една точка цялата си мощ. В това е неговата сила и тайната на успеха.