144. (21 юли). Разбира се, обкръжаващата обстановка се създава и определя от съзнанието на човека, но това е само до известна степен. Когато човек може да каже: „Аз победих света“, тогава вече не светът, а духът на човека твори своето обкръжение и го преобразува. Могъществото на духа се заключава именно в това, че духът се издига над света и го сътворява във и извън себе си според своята могъща воля. Степента Планетен Дух или Създател на планети го издига дотолкова над това, което е проявено във форма, че той става творец на материалния свят. На човека е определено да стане сътворец на планетните Логоси и няма предел на растежа на могъществото на духа му, това е висш аспект на безпределността. Но труден и дълъг е пътят към върховете на всяка власт над плътта, който е отсъден на човека от началото на времето. По този път, обаче, върви всеки от хората и човечеството като цяло. Стъпалата за достигане на тази власт са изразени в самия човек с определени реални, макар и не разбирани от хората достижения. Колко милиона години борба, страдания, труд и усилия са били необходими на човека, за да създаде от инертната материя тялото си с всичките му изумителни свойства и способности и да го подчини на своята съзнателна и подсъзнателна воля. И тези милиарди атоми, събрани от духа на човека в сферата на неговия микрокосмос, са обединени в едно стройно цяло, което се движи, ходи, гледа, слуша, разбира и осъзнава. Колко векове са били необходими на духо-монадата, за да създаде дори окото, което вижда и фотографира обкръжението и колко сложен е този чуден апарат на човешкия микрокосмос! Достигнатата победа на духа над материята е още далеч, много далеч от своето окончателно завършване. Космосът е огромен и дори степента на планетен дух е само стъпало по пътя към по-нататъшното, безкрайно развитие на духо-монадата на човека. Следващите степени е трудно дори да си ги представи човек, защото човешкият разум няма с какво да ги сравни. Няма думи в човешкия език, които да изразяват тяхната същност, но в понятията всемогъщество, всезнание, всевиждане, всечуване и всички останали качества на духа се съдържа намек за върховете на най-високите достижения. Степените на тези достижения са различни: планетно всезнание, всезнание на своята галактика и т.н. Все по-нагоре към безпределността. Защото предел не съществува.
145. (Продължение). Способността на речта е победа над материята, способността на слуха, на зрението, способността да се мисли-всичко това са степени на достижения, малко осъзнавани от хората. Хората, за съжаление, гледат на всичко много просто, без да отчитат какъв чудовищен труд и време са били необходими са били необходими на всяко от тях. Но времето да се осъзнае своя път и цел вече е дошло, за да не се върви по него сляпо, без да се знае накъде и защо, а с отворени и виждащи целта очи. Ако до сега е постигнато толкова, това е гаранция и за бъдещите по-нататъшни достижения. Великото шествие на човечеството като цяло към могъществото на духа и властта над света върви колективно и общото ниво на достиженията е вече достатъчно високо, за да стане трамплин за още по-големи достижения. Трябва само да се разбере, че човекът-това е процес и всичко ставащо в него космично се стреми към безкрайно развитие, разгъване, изтъняване и усъвършенствуване, на които Космосът не поставя предели. Мрачините на настоящето са временни и преходни. Сияйното бъдеще на човечеството стои пред него като утрешен ден и няма такава сила в света, която би могла да спре течението на космичния живот. Космическият път на човека е предопределен от Космическата воля и затова е ненарушим. Всичко в Космоса, въплътено във форма, се стреми към тази голяма цел. И мъдрият вижда във всяко от тях тази същата искра на духа, запалена и в него преди началото на времето.
146. (22 юли). Кога и къде пожънваме плодовете на своите зли и добри действия? Пожънваме сега, в настоящето и отново сътворяваме нови, за да ги пожънем после. С едната ръка сеем, с другата жънем. Настоящето е следствие на миналото, а бъдещето е следствие на настоящето. Колелото на причинността е в постоянно действие. Грижата е за това какви причини се пускат в колелото. Докато се създава причината, над нея е властен създаващият я, тъй като твори свободно, но щом като тя е създадена и пусната в колелото, вече не създателят на причината, а самата причина властва над човека. И нищо не може да се промени докато тя не изчерпи цялата си енергия върху своя родител. Следствията не могат да бъдат избегнати, но отношението към тях и характерът на въздействието им върху съзнанието може да се измени. Например, невежият плаче за материалните загуби, но мъдрецът се радва, виждайки във всяка загуба освобождение. Така че, посятото се пожънва, т.е. коригира се и се неутрализира от съзнанието тук или там, тъй като кармата действа непреодолима в плоскостта на породените причини. Но човек може в духа си да преодолее следствията на нисшите причини, вече с друго, ново, видоизменено отношение към поражданите от тях следствия. И в този аспект властта на човека над кармата е безгранична. По-точно ще бъде да се каже, че низшата карма се замества от висша духовна, отнасяща се не до веригата от външни кармични явления, но до отношението към тях в духа. Невежите тъгуват, но мъдрият се радва когато вижда, че може да заплати старите дългове. Длъжници са всички, само че не умеят да платят сметките си достойно. От тук и мъките, и съжаленията, и недоволството от съдбата. Докато плащането на кармичните дългове не е нищо друго освен процес на освобождаване от самата карма. Да платиш и да не правиш нови дългове-ето в какво е задачата. Затова е по-добре да даваш, отколкото да вземаш. Защото вземащият винаги дава. Затова е по-добре да се мисли за добро и да се правят благи деяния, защото причината и следствието са двата края на едно и също нещо. Затова казвам: „Натоварвайте Ме по-силно“, защото искам да изчерпя цялото земно бреме, да умножа силите Си чрез него и да приема с радост в духа непосилните натоварвания и напрежения. Така ще утвърдя господството на духа над кармата на плътните условия. Така говоря, когато на вървящите след Мен стане прекалено трудно.