147. (24 юли). Трябва да се спомене за въображаемите качества. Веригата не е по-здрава от своето най-слабо звено. Не е добре, ако по време на буря котвеното въже се скъса: или ще отнесе в морето, или върху скалите. Така е и с въображаемите качества. От тук и необходимостта от изпитания, за да разбере ученикът къде е неговото слабо и незащитено място. Затова не трябва да се огорчаваме от неиздържаните изпитания. Трябва да познаваш себе си, трябва да познаваш степента на своите способности, издържливост, задръжки и сили. Плаването в собствената лодка по океана на живота не е безопасно. Изкуството на плувеца и неговите възможности трябва да се отчитат точно. Всяко качество на духа у всеки човек има свой таван. И всяко изпитание показва неговата височина. Неиздържаното изпитание по-вярно ще покаже това, отколкото изпитанието, преминато успешно. Само изпитанията, успешно преодолени на предела на напрежението, могат да послужат като верен показател за степента на качеството и да се сравняват в това отношение с неиздържаните изпитания. Тези последните при обикновените хора служат като свидетелство за слабостта или падението на духа, а при истинския ученик представляват само лакмусова хартия, реактив, определящ степента на изпитваното качество в него. Те не го огорчават, а показват какво трябва да се укрепи и в какво да се утвърди. Изпитваният се радва на всяка възможност да опознае по-добре себе си, за да може по-уверено да се движи по-нататък. Слабото звено във веригата се заменя с ново и здраво: така е и с всяко качество на духа, укрепвайки го и обновявайки го и вливайки в него нови сили. Никой и нищо не може да спре духа, определил необратимо своя път до края. Да оставим разкаянието, унинието, безнадеждността на неудачниците-определилият своя път докрай знае, че връщане назад няма и всичко служи в полза на неговия несломим дух.
148. (25 юли). Агни е безполов. Трансформатор на огъня служи сърцето, което прави всеначалната енергия биполярна, т.е. светла или тъмна. Разбира се, по своята структура Агни е двойствен, но във висш аспект и извън човешките чувства и страсти. Когато той се насочва от сърцето, тогава сърцето поставя върху него печата на тъмнината или на светлината. Ето защо в древните писания е казано, че за човека има значение не това, което влиза в него отвън, а това, което излиза от човека. Тъй като всичко излизащо от „неговите уста“, т.е. от него, се трансформира от сърцето му и вече кармично е свързано с него. Целият свят, цялата хорска злоба може да се стовари върху чистото сърце и ако то няма вътре в себе си „нищо“, излъчваният от такова сърце Агни ще бъде светъл, оцветяващ със своята светлина всички мисли, чувства и постъпки на своя притежател. Тогава всичко ставащо вън е без значение, защото коренът на злото е изтръгнат от сърцето. Но всичко, произлизащо от човека-мисли, думи и дела-като породено от него е кармично свързано с него, тъй като е утвърдено от сърцето. Светлото сърце ражда светъл Агни, тъмното-черен огън. Човешките сърца, пораждащи огньове от всички степени, се колебаят между двата полюса. И не това е от значение, че към озареното сърце се насочват отвън енергии, наситени с елементи на злото, а това реакцията на озареното сърце към тях да остава неизменно кристално чиста, без да се затъмнява от черния огън. Йогът е трансмутатор на огнените енергии и очистител на заобикалящите го сфери и на пространството. Огромна е тежестта на света, носена от сърцето, тъй като много отрови трябва да приеме бедното сърце и въпреки това да остане свободно от тъмата. Много от сърцата не издържат на напрежението-от тук са така и малко достигналите до целта. Но целта е да се устои и да се достигне и, приемайки отрова, да се поражда светлина. Ето, Поставих го, устременият в сърцето си, на кръстопътя, ще устои ли? Ще устои ли когато не с думи, а със своята светлина трябва да утвърждава светлината на Земята?