149. (26 юли). Право на вход във Висшия Свят имат всички, в които има поне искрица Светлина, но разкриването му става според съзнанието. Чрез това, което имаш в себе си, се постига това, което е вън. Впрочем, така е и в земния свят. Светът на троглотида и светът на озарения са различни, тъй като човекът е мярката на нещата. Ето защо говорим за разширение на съзнанието, за да може да побере то в себе си повече от заобикалящия свят. Йогът-отшелник, не напускащ своята пещера, разширява съзнанието си до без край. При наличието на огнена устременост нищо не може да попречи на човека да се придвижва напред в това направление. Стига само да не угасне огъня в устременото сърце. Много са гасителите и много са условията, способстващи за угасването на огньовете на духа. Казано по същество, разхитители и поглъщащи огъня са всички, в които той гори слабо. Законът на скачените съдове е в постоянно действие. И все пак трябва да се устои. И не само да се устои, но и да се придвижваш по-нататък. Къде да се намерят сили за непрекъснато придвижване? Да се обърнем към природата. Слънцето изгрява всеки ден обновено, след нощната пралайя. През пролетта животът се събужда след зимния сън. Ритъмът на редуване дава сила да се утвърди живота. И човекът всеки път си набавя от съня новите сили, необходими му за да живее. Така и духът през време на нощната пралайя подновява силите си и си набавя енергиите, необходими му за възхода. Ако се отнесем към процеса на съня съзнателно, знаейки какво може да даде той на човека, то необходимите за да се продължи по-нататък сили могат да се набавят по време на сън и да се обновява душата. Всеки идва на този земен свят със запас от огън. Сънят дава възможност да се увеличава този запас. Но за това е необходимо съзнателно отношение към съня и разбиране на неговата същност. Всички знаят, че по време на сън се възстановяват физическите сили на човека, но малцина се замислят за това, че духовното значение на съня е неизмеримо дълбоко. Свинете също спят и си отдъхват през време на сън. Но свинята не е за пример. Сънят може да бъде много благодетелен, ако преди заспиване волята даде направление на съзнанието. Защото спи само земното тяло. Тънкото съзнание е напрегнато активно, но действа по линия на устремеността, дадена от бодърстващото съзнание. Обикновено тези направления се установяват несъзнателно, хаотично, случайно и посоките им са често мътни, нечисти, смътни и затъмнени от земните страсти, недостатъци и слабости на човека. Но в момента на заспиването волята може да отхвърли откъслеците от изминалия ден и да даде ново, освободено от тях направление на мислите. И тогава мислите ще понесат тогава тънкото съзнание по каналите, заложени в тях.
150. (27 юли). Скоростта на буксира намалява право пропорционално на теглените баржи и тяхното натоварване. Затова сред последователите предпочитаме самоходците, при които дори лекото докосване усилва техния двигател-агни. Затова се поощрява самодейността и появата на самостойни лъчи. Самотата на духа понякога е най-доброто условие за появата на самостойни лъчи. Учителят води мъдро и не роптания са нужни, а разбиране сложността на Ръководството. От една страна не трябва да се засяга кармата, от друга трябва въпреки всичко да се води, без да се нарушава свободната воля на водения. Лъчът на Учителя се проявява в границите между свободната воля и това, което не позволява Закона на Кармата. Но когато свободната воля на ученика е силно устремена към сливане с волята на Владиката, за да обедини съзнанието си с Неговото, тези граници се разширяват в съответствие със степента на устрема и предаване волята на ученика на Волята на Учителя на Светлината. Тогава формулата „Да бъде Твоята воля, владико“ се превръща в сила, освобождаваща духа от веригите на кармата и условие, позволяващо на Учителя да прояви своята воля в слятата с него воля на ученика. Когато импулсът за сливане на волята и съзнанието произлиза доброволно и без всякакво насилие отстрани от сърцето на вървящия след Владиката, тогава може да се каже, че е създадена възможност за зараждане и проявяване на самостойни Лъчи. Ето защо плаването в собствената, макар и лодка, се предпочита пред чуждия кораб. Пасажер на чужд кораб обикновено е временно явление. И богатството, и товарът на кораба нищо не прибавят към този багаж, с който той се е качил на кораба. В такова обкръжение често чуждото се приема за свое. Така при контакт с Висшето съзнание се разпалва ярко съзнанието на докосналия се до него, за да угасне отново когато се прекрати контактът. Чуждите натрупвания се приемат за свои, оказвайки се в крайна сметка пред разбитото корито. От тук и особената участ на попадналите случайно и самоизтъкващите се. Колко са се докоснали, разпалили се ярко, угаснали и отминали! Ние ги наричаме минувачи. Тъй като, за да не отминеш, трябва да донесеш нещо свое, т.е. това, което е натрупано в миналото. Донеслият няма да отмине и няма да угасне, независимо от всичко. Затова броят на учениците при Великите Духове винаги е бил много ограничен. Вие също се погрижете да не се обременявате с излишен товар. Много са желаещите да се кандидатират за ученици, затова трябва да се притежава способност за разпознаване, за да се забележи сред идващите циреят в сърцето. И все пак трябва да се дава. Мъдро трябва да се раздават частиците светлина. Неразумното даване обикновено ражда предателство. Впрочем, където има светлина, там е и тъмнината, и тя предателствува усилено, използвайки всяка възможност да причини зло.