Август
158. (2 август). Приятелю Мой, вникни в появилото се щастие от Общуването в духа с Мен. На колко други е достъпно то? Помисли също за това с какъв труд е постигнато то и колко века устременост, борби и усилия са били необходими за това. И ето че възможността е придобита. Но ти правилно каза, че е по-лесно да се постигне, отколкото да се задържи достижението. Много са нещата и доста много са тези, които съзнателно и несъзнателно ще пречат. Трябва по-често да се проявява загриженост за това как да се съхрани и опази наличието на Сребърната нишка. Тя може да се укрепва с постоянно ежечасно спомняне за нея. Може да си я представяш като прорязваща видимо пространството, излизаща от сърцето ти към Мен и свързваща с Моето Сърце. Ти имаш място в Моето Сърце и звукът на твоето сърце веднага предизвиква отзвук в Моето Сърце и тогава Аз ти отговарям чрез сърцето. Така наличието на сърдечни огньове побеждава пространството и далечните вести звучат по сърдечната нишка, при което отдалечеността става близка. Така, утвърждавайки Моята близост в сърцето си, твориш велико дело — внасяне светлина в Плътния свят.
159. (3 август). Сине Мой, ще положим началото на нова степен. Основен неин тон ще бъде утвърждаването на несъмненото пред лицето на ярката очевидност. Ще утвърждаваме Моя свят през твоите дни на земен живот. Но той не е от този свят и в това е цялата трудност. По-точно ще бъде да се каже, че обичайното разбиране на обкръжаващия ни свят е дотолкова далеч от действителността, че Моят свят, т.е. светът на Моето разбиране на битието, се нуждае от ново предизвестие. Всички истински Учения, давани където и да било и когато и да било на човечеството, са имали за цел да устремят съзнанието на хората към разбирането на съществуващото, в обем съответстващ на стъпалото на еволюция, достигнато от дадения народ. Но всички те в една или друга степен са отразявали действителността. Многообразен е светът, в който живее човек и безкрайно дълбок. Непоклатими са и основите, на които се основава той. Те представляват един вид канава, върху която се тъкат шарките на живота по законите на мерките, на числата и на хармонията. Да се усвоят основите и да се разберат тайните на числата, значи да се разбере действителността и явленията, ставащи около човека. Ученията, дадени до сега, са засягали различни страни, тъй като са съответствали винаги на изискванията на момента. Но кулминация на всички учения е синтезът, обединяващ в едно стройно цяло разпокъсаните и разхвърляни навсякъде трохички от Космическото знание. Синтетичното разбиране вижда под външната форма на Учението, от който и да било период от време, това единно основно знание за същността и съединява в едно разсеяните по света части на убития от невежеството Озирис. Не външната форма, а същността на явлението се разкрива пред носителя на синтеза. И често в антагонистичните и противоположни явления той разкрива различните страни на единната вещ. Затова е и казано, че „няма нито елин, нито юдей, нито роб, нито свободен“, защото духо — монада имат всички и големият път към Светлината за цялото човечество е един и същ. Този пот е, именно, пътят на живота. Него сочат и по него водят всички Учения на Светлината. И ако дадена наука доведе човека до вратата на Космичното знание, значи тя е истинска и е част от Учението на Светлината. Днес на науката се дават възможностите на космичните пътища за изучаване на Света и отговорността й е голяма. Тя трябва да служи на човека не за разрушение, а за съзидание, тъй като предназначението й е стане светилник на живота. Потвърждавам, че синтетичното научно разбиране на същността на жизнените явления ще доведе човечеството до обединяването в съзнанието на двата разделени от невежеството и отричането големи Свята — Невидимия и Видимия светове. И отричането на несъмненото ще бъде тогава толкова младенческо и нелепо, колкото отричането на гама– и алфа-лъчите и всички други открития на съвременната наука.