Сдържаността и спокойствието са качества близки едно до друго по природа. Венецът на тяхната кулминация е равновесието. През сдържаността и спокойствието достигат до равновесието, това висше качество на духа. Всяко усилие в това направление е плодоносно. Дори мислите за тях са полезни, защото все някога и някъде равновесието на духа ще бъде постигнато от стремящия се към Светлината. Хората трупат пари и събират вещи, за да се разделят рано или късно с тях, както, впрочем и с всичко останало, което притежават. Но събирачът на огнени кристали и натрупващият Агни събират нетленни ценности на духа, които са неотнимаеми и вечни, и са нужни във всички светове. Постъпвайки така, той прокарва мъдро по дълга линия, която намалява и ограничава значението на ограничените линии на земния живот. Завинаги са необходими тези натрупвания, тъй като те остават навеки със своя притежател.
165. (8 август). Приятелю Мой, пред духовното Общуването с Владиката какво ще предпочетем? Каквото е на сърцето ни преди всичко, с него и ще пребъдем. Не е толкова трудно по време на Общуването да се изпълни съзнанието с Мен. Пълнотата на общуването зависи от пълнотата на устременост към избрания фокус на Светлина. Трябва твърдо да се запомни, че с Мен всичко е достижимо и всичко е възможно. Малкото съзнание ще мисли, че става дума за земни неща. Но Аз говоря за възможностите на духа. Всекидневно изпращам някаква възможност за нови достижения, подсилена от Лъча. Получава се стълба от триста шестдесет и пет стъпала, без да броим нощните, на всяко от които трябва да се задържиш през деня, за да можеш сутринта да стъпиш на следващото. Какво ще ви донесе днешният ден като храна на духа? Възможно е непоколебимост към Мен при всички обстоятелства на живота. Тази твърдост се характеризира с несломима преданост, ненамаляваща любов и единение, нераздробявано от впечатленията на текущия ден. Защо ги считате за толкова важни и значителни, че сме готови да забравим за Владиката, когато те си отиват след много кратко време и се забравят изцяло? Става някакво необяснимо самозаблуждение, когато житейските дреболии или суетата заслоняват най-необходимото. Не се ли опитва пак Майя да замъгли и омаловажи поредната стъпало? За колко ще стигне импулсът от сутринта? А нали трябва да стигне за 24 часа. Трябва да се пренесе неразплискана чашата с дареното от Владиката през плътната очевидност на деня и всичките земни дела. Те са толкова много и така силно замърсяват съзнанието, че за най-главното вече не остава място. Трябва да се сложи предел на проявленията на Майя и на всичките й опити да затъмни Светлината и да я замени със суета.
166. (9 август). Това, което остава у човека когато му бъде отнето всичко, представлява и неговото истинско достояние. При това отнимаеми са не само материалните вещи, но могат да бъдат отнети и духовните богатства, ако не са закрепени с приложение на практика в живота. Всичко, не утвърдено с прилагане, отлита от човека като есенни листа при поривите на вятъра. Зданието, построено на пясък, няма да устои срещу урагана, ако камъните на основите не са скрепени с цимента на прилагането на Учението не на думи, а на дело. С това са добри изпитанията, че отпада всичко неутвърдено и човек остава само с това, което му принадлежи по право и което да му се отнеме е вече невъзможно. Така един може да си остане бедняк, а друг — богаташ. Често приемаме външната словесна шумотевица или случайните временни полети за истински достижения и тогава проснатото падане е неизбежно. Опитният пътник се радва на условията, освобождаващи го от въображаемите качества и достижения и приветства изпитанията. Нека по-добре да остане немногото неотнимаемо, отколкото купчини отломки от въображаеми натрупвания или чуждото преуспяване, прието за свое, което също често се случва. Пламъкът на горящото сърце често запалва временни ответни огньове в сърцата на околните и дори случайно преминаващите, огньове, които горят докато запалилото ги сърце се намира наблизо. Но стига то се отдалечи и огньовете угасват, ако не е имало собствени натрупвания. Затова е по-добре да се върви сам, утвърждавайки дори и малкото, но свое собствено, отколкото да се пътува с конете на чуждите преуспявания. Колко случаи знаем, когато човекът си въобразява, че нещо е достигнал, че нещо знае, че върви по пътя. Но стига светилникът, разбудил неговото спящо съзнание, да се отдалечи и то угасва, потопявайки се в мрака на разочарованието, отрицанието и хуленето и оставайки с разбитото корито. Трябва да се оценява своя бисер на съзнанието с прилагане на Учението в живота. Всичко може да бъде отнето, но не и неотнимаемото, утвърдено здраво. Великите духове са преминавали през живота преследвани, лишени от всичко, отхвърлени от всички и осъждани от всички, често отдавайки е тялото си за разкъсване от надигналата се тъма. Лишен от всичко, не притежаващ нищо и изоставен от всички си отива от Земята Посланикът на Светлината, отнасяйки сияещото с всички огньове Съкровище на Камъка. Затова в дните на особено трудни изпитания трябва да се затвориш в себе си, събирайки в себе си и държейки в близост своето неотнимаемо достояние, като нещо единствено ценно, принадлежащо на духа по право. Какво от това, че някой се е отдалечил изцяло и е изоставил Учението на Живота, че някой се е разочаровал от него, че не са се осъществили мечтите и надеждите на първите стъпала, че е тежко и трудно — всичко това са илюзии на Майя и само кристалите на Камъка в гърдите са неотнимаеми в живота и смъртта. На Земята и в световете, в огньовете на изпитанията всичко утаено ще отлети, но съкровището на Камъка със своя държател ще пребъде, затова възлагайте своите надежди и упования не на нещо или на някого, а на това, което е вътре, защото Владиката ще утвърди Своя трон само в сърцето на Държателя на Камъка.