168. Правилно постъпвате, оценявайки своя бисер на съзнанието. Кристалите от предишни натрупвания, събирани с векове упорит труд и усилия, дават право на това осъзнаване на съкровищата на духа в себе си. Ценят го и го усещат и другите хора, но всеки по своему, и приятели, и врагове, но без разбиране същността на явлението. Само служителите на тъмнината правилно ще разберат явлението на Светлината и ще се опълчат яростно срещу него. Признанието на тъмните е факт от немаловажно значение. Те няма да отбележат нищожеството и няма да започнат да му досаждат, и за него няма да си разпънат мрежите, и няма да се опитат да го овладеят. Но всеки носител на Огъня е подложен на тъмните нападки и на всякакви злонамерени хитрости. Тяхната сила е свидетелство за силата на Светлината, срещу която с цялата си рат се борят. Да се порадваме на тъмната активност, защото това е признание за Светлината, която е в нас. Ако приятелите не са я признали или я омаловажават, или са готови да я забравят, то тъмата няма да забрави и яростно ще послужи за това цветето на духа да разцъфти.
169. (11 август). Можеш да се изкачиш и на най-стръмния връх, но ако оставиш всичко, пречещо на изкачването, долу. Общуването прилича на изкачването на планина. Трябва да оставиш долу своето малко „аз“ с всичките му обикновени мисли и преживявания, отричайки се напълно от тях. Не трябва да се носи безполезен товар, защото тежестта му ще попречи на изкачването. Съзнанието трябва да прилича на чист лист хартия с избрания Образ върху него. И тогава ще могат да се отпечатват върху него мислите, изпратени от Мен. Но саможивостта силно пречи да се прояви отречението от себе си. Мислите отгоре се примесват с мислите отдолу и възприемането става невъзможно. Отдавна е било казано: „Отвърни се от себе си и Ме последвай“, но да се преодолее саможивостта не е лесно. Трябва поне в минутите на общуване да се отречете от личните стремежи. Това и ще бъде краченето по върховете, за което се разказва в древното сказание на Уйгурите. Друг път до Мене няма. Когато съзнанието е изцяло изпълнено с Владиката и личното е изключено, Общуването е пълноценно. Тогава устремената мисъл издига съзнанието над суетата и близостта на Владиката става явна. Тогава може да се забрави за пространството, което разделя, както и за всичко останало, което създава (усещането за) раздялата. Тогава плътната Майя отстъпва и законите на невидимия свят се проявяват. Аз съм с вас винаги — тази формула служи като могъщо оръжие на единението в духа. Утвърждавайки нея, утвърждаваме Светлината в себе си. Колко такива, забравили за Мен, влачат жалкото си и мрачно съществуване на Земята. Но е чудесно, макар и понякога трудно, за вървящия твърдо след Мен. А колко яростно се стараят всички и всичко да отнемат Светлината от вървящия. Не Светлина, а тъмнина излиза от тези, които са Ме забравили. Макар че ме знаеха и помнеха, и смятаха, че Ме обичат, а сега са ме забравили. Но на помнещите твърдо ще кажа: не отслабвайте в напрягането на духа си към Учителя на Светлината, защото това е пътят на живота. Тясна е пътеката: от едната страна е бездна, а от другата заплашват срутвания и не може да се отстъпи, защото пътеката е затрупана от лавина. Наоколо е пълно с опасности и само полагайки ръката си в ръката на Владиката може да се върви. Така заедно ще преминем опасната пътека, водеща към Светлата Обител.
170. (13 август). Когато човек умира и започне решителната, напрегната борба между висшата и нисшата дуада, нисшата събира всички тъмни натрупвания на човека и борави с тях, стремейки се да увлече духа на своя страна. Налага се в буквалния смисъл да се дава отчет за всяка мисъл. Мисли, някога си помислени, а главното прочувствани, изплуват от миналото и заемайки целия хоризонт на съзнанието изискват от него утвърждаване или санкция, за да пребивават в него. Ако това са мисли на похот или въжделение, които не са изживяни и намират отзвук в съзнанието, те се притеглят към него, привличайки към себе си и други родствени на тях, и тогава съзнанието, обкръжено и победено от тези мисли, се потопява в безпросветното. Ако такава мисъл срещне отблъскване и твърдо решение да не се съчетаваш с нея, нейната енергия се изчерпва върху твърдостта на решението и духът се освобождава от своята рожба. Срещата със своите рожби е неминуема и е много важно как се отнася към тях техния родител. Тази борба със своите рожби е много драматична, тъй като често завършва с поражение, завличайки съзнанието във водовъртежите на астралните вихри. Там всичко е обострено, всичко е задълбочено, всичко е усилено и да се издържи борбата не е лесно. По закона за цикличността и за спиралата всяка мисъл още през живота във физическата тяло рано или късно се връща при своя родител за оценка. Ако човекът се е издигнал и е надраснал своята рожба, то при новата среща той не реагира на нейното въздействие и погасява нейната енергия с новото си отношение към това, което по-рано го е вълнувало и съблазнявало. Такава мисъл, отбелязана с печата на не признаването, повече не е опасна. Тя е неутрализирана и потушена от съзнанието. Но тъй като паметта постоянно преподнася такива мисли от миналото, то процесът на очистване или затъмняване и обременяване на духа върви непрестанно. По този начин на свяка мисъл и изречение може да се постави печат на утвърждаване или отрицание, признание и приемливост или непризнаване и неприемливост и така или да се освободиш от нея за в бъдеще, или да я усилиш отново и да я привържеш към своя микрокосмос. Ако това освобождаване се извършва съзнателно и постоянно, то след преминаването на Великата граница борбата с нисшата дуада ще бъде лека и победата бързо достижима, а ако миналите низки мисли всеки път при своето завръщане и появяване в полето на съзнанието получават одобрение, утвърждаване и се усилват от това, то борбата между дуадите ще бъде необичайно тежка и може да завърши с поражение на висшата. Тогава петият принцип, обединявайки се с двата нисши, изчезва в тъмнината. Затова всеки път, когато някакъв прелъстителен образ изплува в съзнанието от миналото със съпровождащите го мисли, печатът на окончателното решение трябва да бъде поставен върху него незабавно и съзнателно, тъй като в противен случай той ще се потопи отново в дълбините на паметта, усилен от оказаното му внимание и признание, за да се появи отново и отново да овладее съзнанието. Тези понякога силно натрапчиви мисли са опасни не толкова тук, колкото там, където да се освободиш от тях е необичайно трудно, защото увличат съзнанието в нисшите слоеве, които са страшно заразителни. Значи твърдението, че човек трябва да дава отчет за всяка една мисъл, остава в сила, тъй като със своята мисъл той си създава обкръжението в Надземното, т.е. сферата, в която ще пребивава и сам се въздига или низвергва в бездната.