171. (14 август). Реката на живота се влива в океана на Безпределността. Безпределността, съществуваща вечно, я приема в своето лоно. Живеем в безпределността на вечността. Вечно съществуващият живот се проявява във временните форми и така временното става израз на вечното. Да се осъзнае проявата на вечното във временното ще бъде победа на духа над преходното и постигане тайната на самия себе си, тъй като духът е вечен. Процесът на осъзнаването на вечното ще бъде процес на натрупване на елементи на безсмъртието в микрокосмоса на човека. Тези елементи на непреходното могат да се намерят във всяко явление от живота, защото всичко, което съществува, няма нито начало, нито край, а е свързано със заобикалящия свят във веригата на непрекъсната приемственост. Дори и големите понятия за време и пространство нямат нито горе, нито долу, нито начало, нито край. Те нямат предели, защото самата безпределност се отразява в тях. По този начин, съзерцавайки безкрайния поток на живота в неговите временни форми, вечни в постоянството на своите смени, може да се усети диханието на вечността във всичко, което съществува в нея. Този живот на временното в безпределността е подчинен на големите космически Закони, които представляват нерушимата основа на проявения свят. Изучаването на тези закони е съприкосновение с вечността; тяхното постигане ще бъде излизане на съзнанието в космическия простор, а прилагането им в живота ще се ознаменува с утвърждаване елементите на безсмъртието в духа. Да мисли космически може само този, който духом се е издигнал над живота, над своя личен живот и ограничения свят на личното си отношение към света. Личното е временно по самата си същност и е обречено с малкия кръг на своята проява. Разширявайки пределите на този кръг до границите на безпределността, преминавайки ги и навлизайки в нейната орбита, човек опъва нишката на живота си извън пределите на краткото земно въплъщение и с това утвърждава правото си на безсмъртие. Каквото утвърди духът на Земята, с това ще пребъде и в Надземния свят. И това, което придобие, него ще вземе и по далечния си път. Но и простото размишление ще покаже, че дори тялото си човек оставя на Земята, да не говорим пък за вещите. Значи могат да се вземат със себе си само продуктите на съзнанието, т.е. мислите и чувствата и това, което съставлява психическия свят на човека. И трябва добре да се замисли човек за това какво от този свят ще бъде полезно в Надземния и какво напълно ненужно. Ако взетото е зло или предимно зло, то ще остане и с взелия го, обременявайки и помрачавайки го; ако пък е добро и от светлината, ще му бъде светло; ако е отричане на живота в невидимото, отричащият ще превърне себе си в неподвижен като истукан камък, тъй като там всяка мисъл става обкръжение на човека и собствените му мисли създават света, в който ще живее. Така всеки пожънва плодовете на своите мисли, т.е. съчетавайки се с тях, създава условията на своето същесвувание в този друг свят, където всичко се създава чрез мисълта, всичко се движи чрез мисълта и където царства неразделно мисълта.