172. (16 август). Да пребиваваш във висините с Мен, да прекараш в Общуване с Мен — това означава да навлезеш в потока на Моите мисли, потока на планетните мисли, потока на космичната мисъл. Условието за влизане ще бъде отричането от себе си. Говорили са за Божията воля, за Висшата воля, но всички тези понятия могат да се заменят с понятието Космична Воля. Да следваш Космичната Воля означава да следваш законите на еволюцията и да действаш и постъпваш в съзвучие с тях. Няма добро или зло, а има явления еволюционни, съдействащи на еволюцията и такива вървящи срещу нея. Областта на последните ще бъде и областта на злото или царството на тъмата. Това, което е добро и благо на едно стъпало на еволюцията, може да бъде зло на по-високото стъпало. Еволюционното явление, което е благо за даден момент, с течение на времето надраства своето значение и става антитеза на еволюцията, предизвиквайки с това ново явление от еволюционен порядък, противоположно по същността си на своя антагонист. И личната търговия някога е била полезна за развитието на връзките между хората и прогреса, но сега, на новото стъпало от развитието на съзнанието на човечеството тя е изживяла себе си, станала е антиеволюционна и подлежи на изчезване. И така е във всичко. Космичната Воля е изразена в течението на еволюцията и всичко, което се намира в съзвучие с нея, е благо, а всичко, което я възпрепятства и се бори с нея, е зло. Разбирането на законите за развитие на човешкото общество позволява да се осъзнаят изискванията на еволюцията и, следвайки ги, да се стане изпълнител на Космичната Воля, чрез прилагането на тези закони в живота. Тези закони за развитието на живота във всичките му форми могат да се изучават и съзнателно да се следват без каквито и да било клерикални обосновки, чисто научно. И не тези, които повтарят: „Господи, Господи“, ще влязат в царството на знанието и на Светлината, а тези, които, разбрали тези закони, ще ги приложат в живота и ще помогнат на хората да се изкачат по стълбата на еволюцията. Трябва да се отхвърлят многото думи и понятия и, вземайки самата същност на явлението в нейния еволюционен и антиеволюционен аспект, да се определят безпогрешно границите на доброто и злото, т.е. на това кое е добро и кое е лошо за Общото Благо.
173. Сега епохата на личната търговия е отминала, спекулацията е осъдена, осъдени са войните и взаимното човеко изтребване, насилието над волята на народите, робството във всичките му видове и много, много отживели своето време явления от стария свят. Новият свят навлиза победоносно, а старият свят няма повече нито сили, нито умения, нито ум, за да спре неговия победен поход. Старият свят е вече осъден и се руши под железните стъпки на еволюцията. Ще си отидат от планетата всички и всичко, което върви срещу. И в светлината на научното, неотречимо разбиране на космичните закони и изисквания на еволюцията хората ще разберат същността на Космичната Воля. И кой знае, може би отричащите Бога отживели и изопачени религии се оказват по-добри изпълнители на Космичната Воля отколкото тези, които въздигайки ръце към небето се стремят да залеят с кръв цялата земя.
174. Да! Да! Да! Тайната на познанието е в самоотричането. Колко време ще се освободи у човека, забравил за своето малко „аз“ заради по-високото и широкото възприемане на мислите, изпращани от нас. Както облаците закриват слънцето, така и малките лични мисли — съзнанието. Трябва да се освобождавате от тях, за да мислите широко. Тъй като всичко лично е обречено от временността си на унищожение и забвение. Само свръхличното живее и плодовете му не умират във вековете. Индивидуалното и личното са като Светлината и тъмнината. Великите индивидуалности са се издигали над личното си и са живели в свръхличното, утвърждавайки с това своята Индивидуалност. Всички Велики духове и велики хора са притежавали ярко изразена индивидуалност, а личното начало в тях или живеенето само за себе си са били обратно пропорционални на величината на тяхната индивидуалност. Всичко в Космоса е индивидуализирано по своята същност, от атома до планетите, включвайки тук и всички живи форми, но саможивостта в човека, на даденото стъпало от неговото развитие, е като червей, загнездил се в зрял плод.