177. (17 август). В Тънкия свят където е духът, там е и домът. Поради земни привички и там се опитват да строят въображаеми домове, но това е илюзия, макар и много ярка и заместваща действителността. Пребиваването е по слоеве, в съответствие с висотата, достигната от духа. Всяка сфера на всеки слой е достъпна според притеглянето. Това, което е отвътре, притегля това, което е отвън и на свой ред се притегля от него. Законът на съзвучието управлява движението на духа по слоеве и сфери. Двигателната сила е мисълта. Външното при съзвучие става вътрешно, т.е. част от осъзнавания от духа свят. Всеки живее според насоката на устременостите, желанията и въжделенията, утвърдени още на Земята. Тук пожелаваш, там ще го имаш. Но всичките тези притежания на желаното се осъществяват във формата на пораждани от човека мисли — образи и са реални дотолкова, доколкото е реална мисълта. Те могат там толкова лесно да бъдат унищожени, колкото и да бъдат създадени, ако волята е достатъчно тренирана. Незнаещите смятат, че са обречени безнадеждно да пребивават в определен кръг, но знаещият казва на своята рожба: „Аз съм те създал, аз и ще те убия“, прилагайки при това енергия на мисълта малко по-голяма от тази, която е била употребена за създаването на нежеланите мислени форми. Добре е още на Земята да се приучва човек да създава и унищожава мислени форми по заповед на собствената воля и не само единствено мисъл — форми, но и емоциите, настроенията и чувствата, които са ги породили, не забравяйки, че човекът е лабораторията на всички усещания. На това може и да се упражнява човек, предизвиквайки желателни усещания и унищожавайки нежелателните. Всички чувства могат да бъдат предизвикани и породени в човека или унищожени по негово желание. Трябва само да се знае, че това е възможно и да се тренира волята в това направление. Това е нужно не толкова за Земята, колкото за пребиваването в надземното. Защото, в крайна сметка, цялата еволюция се извършва заради живота в Надземния свят, в неговите огнени сфери. Добре е да се научите да предизвиквате в себе си различни чувства и настроения, независимо и въпреки външните условия, например чувство на радост, когато навън няма никакви основания за това. Човекът е привикнал твърде много да поставя своите настроения в зависимост от външните условия, а трябва да се научи да постъпва обратно, тъй като в Надземния свят външните условия, т.е. обкръжението, ще зависят от вътрешното състояние. Но и на Земята е напълно възможно да се управлява своето вътрешно състояние извън зависимостта от външните условия. Едно подобно размишляване може да спомогне за това: например, човек се е оказал пред трудна задача и вместо да се огорчава, може да се радва, защото му се дава възможност да преодолее трудността и да се научи на още нещо при това. Всяка трудност, сложност, неприятност и тежест има и своята положителна страна в това, че при правилен подход към нея дава на човека опит, който е по-ценен от купчина злато. И това просто е цената за получаваното и необходимо знание. Тогава радостта от получаването, а не сълзи ще бъде правилното решение. Вярно е, че е трудно, никой не казва, че е лесно. Но напред са знанията и победата. И на това също можете да се порадвате. Когато води Владиката, всичко се обръща в полза на водения. А камъните за препъване в същото време служат и като стъпала на подема и килим на подвига. И трудно, и чудно, и над духа е Ръката. Всичко се дава за преодоляване. Дори новото здание строят само за това, след време да го разрушат и заменят с ново, по-съвършено. Всичко, което виждате наоколо, блестящо с новостта си и свежестта на изработката, ще бъде разрушено и заменено с ново. В това е преодоляването на живота. Така и в характера на човека всяко качество на духа се замества с по-високо и съвършено, и човек постоянно преодолява себе си по пътя си към звездите. Нека днес да запомним само тази дума — „преодоляване“. Радостен или наскърбен, съсредоточен навън или навътре, говорещ или мълчащ, тук или там в мислите си, но утвърждаващ властно по своя воля всяко състояние на духа — така указвам.
178. (Гуру). Да станеш господар на своето царство, на своя собствен вътрешен свят — това е целта, към която трябва да се устремите. Защо да се позволява на нещо външно, случайно и временно да господства над това, което принадлежи неразделно на човека. Над това, което е вън, хората могат да властват, но над вътрешния си свят е властен само неговия притежател. За това е необходим контролът над себе си, за да не се допускат вътре чужди въздействия и всичко, което може да влияе на собственото равновесие. Това качество ще бъде основно при утвърждаването на собствената власт над себе си. По-добре е да властваш сам над себе си, отколкото да бъдеш ветропоказател на чуждите настроения — непостоянни, преходни, понякога неразумни и лишени от крайна цел. Утвърждавайки своя свят в себе си и властта си над него, можете да призовете за съюзник самия Владика. Ще помогне. Но най-напред трябва да се приложат своите собствени сили. Струва си да се потрудиш над това. Това е първата крачка към свободата. Не техния, на стоящите вън, а своя свят утвърждавайки и ние сме преминали през живота и сме оставили на хората плодовете на своето творчество, собственото, а не чуждото и не заимствано от страни. Колебания не са нужни, съмнения не са нужни, нужна е устременост, а също и преданост към този, който води.