179. (18 август). Могъществото на духа се заключава в силата на запалените огньове, разбудени напълно или частично. В зависимост от това неговите степени могат да бъдат различни. Без огън никой не идва на Земята. По своята структура човекът е огнено същество. Самата нервна система е мрежа от проводници, носещи електронни импулси в организма. Всяка клетка е електрическа батерия. Но разликата между запалените и спящите центрове е огромна. Агни Йога е път за ускорена разпалване на центровете, път на огнен възход по стълбата на могъществото на духа. За да вървиш, трябва да имаш цел пред себе си и когато тя е ясна и определена, достигането й става възможно, ако всяко действие на устременото към целта съзнание се намира в съзвучие с нея. Да се започне веднага с извършването на големи дела е невъзможно, но ако се започне с малките и съвсем малките, то и до големите може да се стигне. Принципът на малкото семенце ще бъде гаранция за големи достижения. Всичко, до което е достигнал човекът, се е появило някога като малък зародиш и след това е покълнало и е дало плод. Смисълът и значението на започването с малкото трябва да бъде разбран в цялата му дълбочина, за да навлезе неговата неизменност в съзнанието и да стане водеща сила.
180. Целият ден с всичките му възможности е в разпореждане на човека. Същевременно колко скъпоценно време се губи напразно и безцелно, докато би могло да бъде използвано плодоносно и съизмеримо с устремеността. Всеки би искал да има плодовете на достиженията, но да положи необходимите усилия не всеки се решава. Ако стрелата, летяща към целта, започне да се колебае, да лъкатуши и да се мята от една страна на друга, като недисциплинирания ум на човека, тя няма да достигне до целта. Образът на еднорога е символ на несломимата устременост. Човек може да упражнява себе си в постоянно напрежение за достигане на голямата цел. Известни са много примери на неукротима огнена устременост от историята на човечеството. Всеки загубен час наподобява на разсипани като зърна невъзвратими възможности. Всяка мисъл, устремена към целта и приложена на практика в живота, ще бъде като зърно, донасящо плод и на Земята, и в Надземния свят. Това ще бъде и посевът на живота. Трябва да се започне, да се започне, да се започне с утвърждаването на всяко духовно качество, на всяка енергия от своята бъдеща мощ сега, тук на Земята, за да може някога и някъде това начинание да даде своя плод. Всичко започва да расте от малко и израства до голямо. Елементът време няма значение, тъй като следствията са неизбежни и вечността е на разположение на човека. Ще бъде достигнато всичко, което се залага във вид на зачатъчен зародиш в микрокосмоса на човека, залагано съзнателно и целеустремено по волята на духа, но трябва, трябва да се започне, трябва да се положи началото на всяко желано свойство, на всяка способност, на всеки елемент от могъществото на духа със съзнанието, че може да бъде достигнато, че всичко е достижимо. Обичайната грешка се състои в това, че достиженията биват отнасяни за много близки срокове, докато в същото време дори и за отглеждане на дърво са необходими години. Същевременно се забравя за веригата от въплъщения, когато положеното семе дава плод в бъдещите животи. Трябва да се протегне нишката на живота далеч зад пределите на едното въплъщение, да се протегне в безпределността, в която живеем. Ограничена в малкия кръг на един живот, енергията на устремеността ще премине по малкия радиус и още тук, в този един живот, ще изчерпи себе си. Но прехвърляйки нишката на живота извън границите на едното въплъщение, в Невидимия свят и по-нататък, и по-нататък, в следващото и по-следващите въплъщения, човек прехвърля по този начин котвата за далечно плаване, по която ще се придърпа по-лесно към желаната цел. В каквото е ограничил себе си човек, в това и ще пребъде. Нашата цел е очертана в безпределността, а в нейните предели всичко е достижимо за човека.