181. Невъзможно! — това е за сега, в дадените условия за живот, в тези кратки години на единия живот на Земята. Но духът е безсмъртен, той живее във вечността, т.е. съществува винаги, вечно, а във вечността на времето недостижимо няма. Трябва единствено само да се разбере, че е наложително пределите на живота да се разширят и да се излезе безстрашно в космическия простор, където за човека е отворен и достъпен океанът на достиженията, океанът на недостижимото в момента.
182. (19 август). Сине Мой, препятствията се дават за преодоляване. Преодоляват се преди всичко в духа, за да бъдат след това преодолени вътре и вън. Преодоляването в духа е много важно и необходимо стъпало в този процес. Без него е невъзможно. При никакви условия не трябва да се прекланяте духом пред препятствието, колкото и трудно да изглежда, ако е решено то да бъде победено. Отстъплението в духа вече е поражение. И хората, и обстоятелствата тънко и веднага усещат това отстъпление и съгласие на волята да се преклони пред тях. Но под железния чук на волята се прегъват и едните, и другите. Ако е решено нещо да бъде достигнато, отстъплението е невъзможно. Именно преодоляването в себе си на противопоставящото се явление ще бъде гаранция за победата. Най-трудното — преодоляването на стихията — е немислимо без това условие. Големите дела най-напред се извършват в духа, за да се проявят след това и във външния си образ. И така е отгоре до долу. В невидимото се създава прототип на изпълнението на взетото решение. Първичното решение е в духа. След това — тънката форма на желаното следствие, а най-после вече и самото следствие. Външното противодействие може да разруши видимите следствия, но тънката форма често се разрушава от самия и създател при неуспех. Това говори единствено за неопитност на съзнанието, готово да се преклони при първия неуспех. Всичко вървящо против от какъвто и да бил порядък, се пропуска през съзнанието без задръжка и се утвърждава непоколебимо формата на веднъж приетото решение. Непоколебимостта ще бъде водач в успешния път до край.
183. Попадайки в Тънкия свят при отхвърляне на тялото, хората обикновено изпитват чувство на голяма обърканост. Объркаността е противоположна на събраността на съзнанието и спокойствието. Именно, да събереш себе си и своите енергии вътре ще бъде правилното действие. Дори в земния живот при всевъзможни неочакваности и нарушаване обичайното течение на явленията, такава събраност е необходима преди да се започнат някакви действия. Миг мълчание или спокойствие преди проявата на активност е нужен безусловно при всички случаи на неочакваност. Затова се препоръчва нито да се поразяваш от нещо, нито да се удивяваш на нещо, което чрез чувствата изкарва човека от равновесие. Събраното, съсредоточено спокойствие е необходимо при преминаването на Великата граница. Иначе объркаността може да въвлече човека във водовъртежите на опасните астрални вихри. Това събиране на силите на духа вътре ще бъде първото действие. Следващите ще произтичат от него. При наличието на спокойствие паметта бързо се прояснява за миналите пребивавания в условията на Тънкия свят. Знанията, натрупани по-рано и в последното въплъщение особено, тутакси ще дойдат на помощ и ще помогнат за ориентирането в новите условия. Главното е да се унищожи напълно в себе си лъжливото отношение към явленията на Астралния свят. Духовете, освободили се от тялото, т.е. така наречените умрели, не са по-умни, не са по-страшни и не са по-чудни от живите. Елементите на чудесност, страхът пред отвъдното, преклонението пред обитателите на Тънкия свят трябва да бъдат оставени за младенците, каквито в областта на истинското познание има много както на Земята, така и в Надземния свят. Заслужено оприличаваме много от умрелите на мошениците, тълпящи се по пазарите. Каква ти тук чудесност или трепет пред необикновеното. Тънкият свят е също толкова обикновен, както и Плътния за този, който знае и очарованието е свалено от неговите очи. Това е нужно за да се пресече още в самия зародиш чувството на страх и обърканост пред неизвестното. Да се опреш можеш на близки по дух или на Учителя на Светлината. Магнетизмът на устрема при тези условия е голям и веднага привлича необходимите помощници или Ръководителя. Но искащият да отиде при отците си с тях и ще пребъде, ще пребъде с тези, с които иска да пребъде. Откъсването от всичко и от всички се осъществява лесно, ако в съзнанието първо място е отредено на Учителя на Светлината и устремът е насочен към Него. По-късно е възможно да се върнеш и при близките или приятелите. Но първо Владиката. Отгоре е по-лесно да се спуснеш, отколкото да се издигнеш отдолу. Необходимо е спокойствие. Трябва да се каже, че качествата на духа са особено необходими именно в Надземното. Те създават обкръжението на човека. Те представляват оръдия на неговата активност и притеглящи магнити за новите условия. Вече съм казвал, че качествата на духа са форми на проява на утвърдените огньове. Огънят е магнетичен. Огънят е двигател в Надземния свят. Неговите лостове са мислите. Като опитен летец, усвоил прекрасно своя добър и послушен апарат, се разпорежда йогът със своя микрокосмос, тънката обвивка на който с вяра и истина му служи. Нашата цел е да въоръжим човека без нито един физически апарат, защото всички апарати се съдържат в него. В Тънкия свят, за сега все още само там, става демонстрация на всички достигнати от дадения човек свойства на неговия психо-физически апарат, на неговото тънко тяло с всичките му чудесни качества и особености. За знаещия в Надземния свят е възможно всичко това, което е възможно за вълшебника в чудесните земни приказки, тъй като там царства мисълта и всичко се движи от мисълта. Тези приказки често вярно и точно отразяват в себе си особеностите на Тънкия свят.