191. (25 август). Човек си е сам на себе си и съдия, и решаващ, и постигащ, и постиган.
192. (26 август). Или Моят свят и неговото благо, или своят свят и неговата ограниченост. Ние живеем с живота на планетата, утвърждавайки нейното по-добро бъдеще. Настоящето считаме само като стъпало към него. Който е с Нас, той е устремен в бъдещето. То е не само магнит, но и мощен двигател. Само през него може да се премине към познанието на безпределния свят. Съзнанието, задържано от тъмнината при миналото или при настоящето, или върху явления противни на еволюцията, изключва себе си от нейното течение и обрича делата и начинанията си на регрес и крайно унищожение. Всички тези противодействащи явления са разрушителни и противни на космическата воля и техните извършители са от тъмнината. Няма никакво значение как се наричат и в какво вярват извършителите на тъмните деяния, тъй като съдът на историята е не според думите, а според делата. Така изпълнителите на Космическата Воля, вървящи в крак с еволюцията, ще бъдат Синове на Светлината, както и да се наричат, а техните противници — тъма. Отсъждането на планетната правда става независимо от всички хорски наименования и разбирания и там, където е налице „безбожие“, там наистина е близо Господнята жетва, защото Моето Дело се твори в съзвучие с изискванията на еволюцията на Света. Еволюционният поток ще отмие със своята мощ всички ненужни наслоения и израстъци, ако съзнанието влезе в него. Вече може явно да се види как светло се променя животът на народите, навлезли в потока на еволюцията. И това е само началото. Представете си тяхното преобразяване след няколко десетки години, и успехите, и победите във всички области на живота. Ние им помагаме, усилвайки всяка възможност за благо и вземайки участие в техните дела и особено в развитието на науката и изкуството, но на тъмните, вървящи насреща, пречим да вършат своето черно дело, лишавайки ги от успех във всичко. Много усилия прилагат те, но безплодни и временни са всички опити да се обърне реката на еволюцията на живота обратно. Пораженията, които търпят и ще търпят на всяка крачка ще нарастват в своята сила и прогресия, докато не се разрази последният съкрушителен удар над тях. Великата Нова Страна и Великият й народ ще постигнат победа над всички, които са против. Редицата блестящи победи и победи отсега я водят бързо по стълбата на бъдещето, в междупланетния космичен простор. Страната е Моята и Нашите стрели летят нататък, придавайки оперение на щита на победата. Бъдете щастливи, че можете да се наречете синове на Великата Страна, на която е съдено да води след себе си хората от целия Свят.
193. (27 август). Мисълта, приета и утвърдена в Плътния свят, в Тънкия Свят продължава вече автоматично да проявява себе си в приетото от нея направление. Което е решено през деня, през нощта продължава да звучи в унисон с приетото решение. Това положение е приложимо към целия земен живот. Сеитбата се извършва на Земята, а реколтата от приетите и утвърдени мисли, в пълно съответствие с посятото, се събира в Надземния свят. Тук сме сеячи, а там — жетвари. Сеитбата се извършва в сферата на своя собствен микрокосмос и се пожънва също от него. Кристалът, породен от мисълта, образува своя собствена сфера и, бидейки магнетичен, привлича към себе си съзвучните образувания от мисли. Разликата е в това, че поради своята инертност материята от Плътния план изисква много чисто физически действия за да се облече мисълта в плът, докато там пластичността на тънката материя позволява мисълта да се облече във форма мигновено. Мнозина, обкръжавайки се много години с различни форми на мрака и с безизходност не разбират, че с малко усилия могат да ги заменят с мислени форми от напълно противоположен порядък. Но за това трябва да се познава и разбира мисленият творчески процес, ставащ в невидимия свят. Обикновените хора, влизайки в допир с тънката видимост я възприемат така, както са възприемали в своето време и плътното обкръжение и реагират на нея така, както и през живота си на Земята. За се излезе от безизходицата трябва да е налице поне минимално знание, но тъй като то се е отричало, няма и изход. С това е пагубно отричането, тъй като прави човека безполезна играчка на съдбата и на всевъзможните влияния и злите обитатели на Тънкия свят. Утехата е само в това, че чистото сърце, дори и да не знае нищо, създава около себе си чисто обкръжение и приобщава себе си към съзвучен му слой. Слоевете се пазят от стражи, поставени от Йерархията на Светлината и никой не може да проникне в по-висока сфера, ако аурата му не съответства по вибрации. Тъмните са свободни да се проявяват в своето царство, в нисшите слоеве и попадналият там по съзвучие на аурата не може да се измъкне от там до тогава, докато аурата му не просветлее и докато съзнанието му не се насочи нагоре, което е много трудно. Не може сърцето, не познаващо Светлината, да се устреми към нея. Йерархията би могла да помогне, но трябва да има вяра поне колкото синапено зърно в нейното съществуване и съзнателно да се призове който и да било, стоящ на нейната стълбица. Всичко добро, красиво, положително, съзидателно и градивно, което е извършил човек на Земята, му служи като стъпала за изкачване към Светлината, в съответствие с енергиите, приведени в действие от него. Законът за съзвучието управлява там с пълна сила. И никакво лицемерие, никаква измама, никакви преструвки няма да помогнат, защото всичко скрито става явно и магнетично в своята активност. Всяка някога помислена и, главно, почувствана мисъл изплува на авансцената и изисква своето утвърждаване. Ако решението да се върви към Светлината е необратимо, много може да се отхвърли; ако, обаче, е налице слабост и колебание, мисълта ще овладее своя породител. Именно всяка мисъл трябва да бъде изкупена, което означава, че енергията й трябва да се изчерпи върху своя породител и да бъде неутрализирана. Твърдата решимост да се издигаш към Светлината неутрализира възникналата мисъл и потушава нейната сила. Но е добре още на Земята да се разчистят сметките с тези рожби на собственото съзнание и да се потушават всеки път, когато се появят на хоризонта. Там е трудно да се бориш с тях, тъй като всичко се усилва и изостря. И прелъстителните образи, приемайки ярки и привлекателни форми, разтапят в своето обкръжение слабото сърце. Но ако нечистите мисли получават решителен отпор всеки път, когато възникнат пред съзнанието, борбата ще бъде кратка и победата е обезпечена.