194. (28 август). Реката на Живота. Ако духът навлезеше в потока и станеше част от него, потокът би го отнесъл със себе си. Но потокът преминава покрай него, потъвайки в миналото, а духът продължава да съзерцава новите струи на потока, също отминаващи покрай него. Да се разбере тази своя отделеност от минаващия наблизо поток ще бъде вече достижение на духа. Да се отъждествяваш с него означава да се слееш с него и да станеш част от него. Безмълвно Гледащият не може да стане част от това, което гледа. Безмълвният Регистратор като на кинолента фиксира в паметта лентата на живота, без да става част от нея. Животът е едно, а Безмълвно Гледащият — нещо съвсем друго. И чувствата, и мислите, и всичко, което тече през съзнанието на човека, не могат да бъдат Гледащият на тях. Трябва да се отдели в себе си от потока Гледащият на потока и да не се сливат те в едно. Аз страдам, аз преживявам, аз се безпокоя — това са само вибрации на астрала, но не е Безмълвният Свидетел. Аз размишлявам, аз мисля, аз изграждам мислени форми — това е менталът в действие, но не е Свидетелят, покрай когото постоянно тече мисленият поток. Аз се движа, ходя, говоря, ям, пия — това са действията на тялото, но не е Той, пребиваващият временно в тялото. Трябва да се отдели Съществуващият вечно от временността на трите потока в себе си — физическия, астралния и менталния. Трябва да приучвате себе си да гледате на всичко ставащо вътре и отвън като на нещо външно, като на временно и преходно, не съставляващо непреходната същност на духа. Ето, нещо се случва, отминава и потъва в небитието, а аз стоя на брега на вечното и гледам новите струи на потока, които преминават покрай мен и ще отминат така, както е отминало всичко, което е било по-рано, преди тях. Тази преходност на настоящия час трябва да бъде утвърдена в съзнанието като основа, тъй като не преминава само Гледащият безмълвно на потока на живота. Така се утвърждават елементите на безсмъртие на духа, които не са от временното, а от вечността. Временното служи само като път за приближаване на вечното и без него, без опита и знанията, донасяни от него, Вечното не може да бъде достигнато. Чрез временното и преходното — към непреходното и Вечното, съществуващо в Безпределността. Явленията с по-голяма продължителност са по-близо до него, отколкото тези с малка; веригата от въплъщения е близо, отколкото един отделен живот или ден, или кратък час, изтръгнат от сферата на преходното. Затова очертаването на по-дълга линия ще бъде решението на живота. През краткостта на всеки час може да се води тази дълга линия на живота далеч извън пределите на този час или на дните и на годините на отделния живот и дори на отрязъка от няколко живота, защото безпределността ги вмества всички тях и дори повече от това, което вмества в себе си и обхваща времето. Защото самото понятие за време включва в себе си временното. Моето Царство не е от този свят, не е от временното и неговите елементи. Нещо в себе си, стоящо по средата между носещия се поток на преходното и Безмълвния свидетел, може да се пиближава към всеки от полюсите на живота или да се отдалечава от него. Когато съзнанието се пиближава към потока, то навлиза в него, слива се с него и се отъждествява с преходното. Когато то се устреми в сферата на Гледащия вечно, тогава излиза от потока и се издига над него, утвърждавайки себе си върху Камъка от вечната Основа на Живота. Ставащото с човека в сферата на трите му обвивки не може да засегне Безмълвния регистратор, макар и понякога на човека да му се струва, чу всичко е загубено и той загива. Не може да загине нероденият от трите, тъй като той съществува от началото на времето и от преди началото. Към каквото се устреми съзнанието, с него ще пребъде. Ако е към временното — с временното, ако е към вечното — с вечното. И ако е със Мен, ще бъде с мен.