195. Планетата се носи в пространството. Накъде? В бъдещето. То е неотвратимо като съдбата. Значи духът може да се устреми и към бъдещето. Сливането на съзнанието с Безмълвно Гледащия в настоящето е недостижимо. Но в бъдещето то е възможно. Ако настоящето се възприема като стъпало за приближаване към бъдещето, то, като се знае каво иска духът, може още в настоящия час да се започне утвърждаването в себе си на това, което в бъдещето, в което е достижимо всичко, ще стане желана степен на достижение. Възможността за бъдещите достижения, невъзможни в обкръжението на настоящата нощ, се утвърждава днтес, сега. Принципът на семето е универсален: не може да има кълнове без семена. Посевът на бъдещите кълнове в настоящето е необходим. И сеячът, който е човекът, и полето на посева — неговото съзнание, и зърната на посева — мислите — представляват онези условия, които, бидейки приложени мъдро и с познаването на закона, могат да дадат в бъдещето редица блестящи достижения. Основа и двигател е мисълта. На нея трябва да се постави и ударението. И всичко е достижимо. И нека невъзможното днес да не смущава дерзаещия дух, тъй като в бъдещето всичко е достижимо, ако семената на възможностите, сега още недостижими, невъзможни, но достижими в бъдещето, се заложат в съзнанието днес, в настоящия час. Ето защо се утвърждава от Мен дръзновението. Дерзаещият смело, устремен силно към бъдещето, ще пожъне обилно. Давам гарнция за победата. Това не е магия, а действие на неотменим закон. Как да обясним още по-добре, че утвърждаването или отхвърлянето, възприети от съзнанието в настоящето, представляват зърна на посев с гигантски кълнове в бъдещето. Тъй като всичко е причина и следствие. Каквото сме посяли, това и ще пожънем. Не е ли по-добре да сеем съзнателно, избирайки семената на най-добрите възможности и със съзнанието за неизменността на закона. Затова Утвърждавам вървящите след Мен по победната пътека на достиженията и Посочвам пътя към победата. Аз говоря, Аз ви казах, утвърждавайте.