196. Ако все пак, загубвайки всичко, постигнеш победа, ще съжаляваш ли за загубеното? Но ако, не загубвайки нищо и придобивайки земни неща, изпуснеш победата, за какво ти е всичко в момента на прехода през прага?
197. (29 август). След утвърждаването следва винаги изпитание на придобитото качество и така е било винаги. Изпитанието показа, че вибрациите на астрала са отнели от сутрешното послание половината от силата му на въздействие. Загубата премина „условно“ и това беше достатъчно, за да се забележи разминаването между думи и дела. При това пострада и тялото, вследствие нарушаването на равновесието. Необходимо беше да се приеме загубата с пълно спокойствие и с това да се утвърди в съзнанието мисълта, че никакви загуби на това, което притежаваме, не трябва да нарушават равновесието, тъй като нищо не ни принадлежи и защото „не виждам вещи, които да притежавам“. Утвърждаването трябва да започне отначало и ще е добре, ако изпитанието премине само условно. Мъдростта на Учителя се изрази в това, че беше създадено изкуствено изпитание, предизвикано от силата на устременост на духа. Трябва да се разбира, трябва да се помни, трябва да се знае, че изпитанието на качествата е следствие на желанието на духа да ги утвърди.
198. Да, действително много от очакваното не се осъществи в очаквания размер нито при тебе, нито при други, даже по-високо стоящи. Защо това е така? Едно от условията за осъществяване на неосъществените очаквания и надежди беше непостоянната и колебаеща се величина на енергията на човешкото съзнание. А от нея зависи много. Другите съзнания не са готови и планът се пренася в други условия, и се осъществява в тях вече без участието на очакващите да пипнат с ръка. Планът е неотменим, но формите на неговото утвърждаване постоянно се променят, в зависимост от колебанията в нивото на общото съзнание на човечеството или на отделни негови участници. Зависи от човека кога, къде и как ще настъпи новата Сатйя Юга.
199. (30 август). Много забрани ще прозвучат и много гласове ще повикат, но този, който е избрал своя път и е решил да върви по него докрай, няма да наруши постоянството в ритъма на своя ход. Ако основите са залегнали здраво в съзнанието и са непоколебими, гласовете на преминаващите или на стоящите отстрани, или на срещнатите случайно няма да смутят вървящия към Светлината. Неличието на два свята и пребиваването на човека и в двата, веригата на превъплъщенията, Манвантарите и Пралайите на Големия и малките цикли, безсмъртието на духа, съществуващ вечно, и заблудата на земната и надземната Майя, и веригата на Йерархията на Светлината, и победата на Светлината над тъмнината, и пътят на безсмъртния дух към звездите, и Владиката, водещ към Светлината — ето тези основи, върху които йогът изгражда своя вътрешен свят и своето отношение към света навън. Клатещата се основа разклаща цялата кула. Съдбата на люлеещият се е незавидна. Оставен сам не себе си или в тясно обединение с Мен, в нужда или доволство, болен или здрав, тук или там, сам или сред хората, но непреклонен и твърд в решението си да достигне до Мен, преминава по своя път Моят избранник. Тежките нагнетявания и натискът на хората и обстоятелствата са неизбежни, както и злобата на съмишлениците на тъмата. Неизбежни са и полетите и светлите полоси на живота. И трябва да се премине през всичко това без да се нарушава ритмичността на крачката. Учителят шепти на чувствителното ухо какво да се прави и ще изпрати Своя Лъч в минути на нужда. Но трябва да се държиш за него постоянно през всички дни и часове на живота на Земята и в Надземния свят. Радостен или наскърбен, в успех или неуспех, тук или там, но винаги неотклонно с Мен. Аз съм с този, който е с Мен, Аз съм в този, който е в Мен. В мрачината на твоя суетен живот на Земята Аз съм Водещият Лъч Светлина.
200. Когато кармата поставя човека при определени условия, да измени които съдбата не е му дала сили, трябва да се премине през тях мъжествено, спокойно и твърдо. Никакви външни условия не могат да отнемат от човека неговите придобивки или да засегнат неговата вътрешна същност, ако той твърдо знае накъде и към кого върви. Духът не трябва да се колебае като тревичка при всяко подухване на вятъра. Иначе неговият светилник може да угасне. И когато стане много тъмно, ще съберем всичко, което ни носи над тъканта на живота, което ни устремява нагоре, което в миналото не един път ни е помагало да преминем през теснините. Ще съберем всичката светлина, за да не се поддадем на тъмнината и да достигнем победни до Светлината.
201. (31 август). Лежат в руини огромните градове на някога велики народи. Затрупани в пясъка са някога цветущи страни. На повърхността на Земята не е останала и следа от изчезналите раси и само някъде в дълбините на океаните могат да се намерят развалините на техните градове. По същия начин нищо освен руини няма да остане и от съвременните цивилизации и освен неверни спомени — нищо и от народите. Къде са Вавилон, Троя, Картаген, градът на Златните Порти? Къде са хората живели там, любили, страдали и не мислили за смъртта, както не мислят за нея и съвременнните хора? Къде е всичко това? И планетата ще умре, ще си отиде от нея и животът, смисълът на който не е в плодовете на труда на човешките ръце, а в опита и знанията, които дава животът и които човек събира и натрупва в своята безсмъртна триада, за да ги отнесе със себе си на друга планета, когато умре тази, на която живее той сега. Безсмъртен е духът и е неунищожима Чашата на неговите придобивки, тъй като и Чашата, и духът не са от този свят, макар и чашата да е изпълнена с плодовете на земните достижения, тоест със знанията и опита, събрани на Земята. В това натрупване на плодовете и резултатите от земния труд се състои смисълът на земния живот. Всичко сътворено от ръката на човека е обречено на разрушение, защото се строи за днешния ден или за определени срокове, но на човека е дадена Безпределността като цел на устремеността и контейнер на всичките му стремежи, излизащи извън плътната сфера. В Безпределността, именно, е животът. И неговите нишки могат да бъдат протегнати от сферите на настоящето обкръжение на човека в Безпределността, където животът няма край. Може ли да се примири духът с това, че преживявайки на Земята 60 или 70, или 100 години, той умира и еизчезва вече завинаги? И за какво трябва тогава да се живее, след като заедно с планетата ще изгори и изчезне всичко това, което е на нея и цялото човечество без остатък? Ако няма смисъл краят на съществуването на човечеството, то няма такъв и всяка друга точка от разреза на временното му съществуване. Но разумът не може да се примири с такава чудовищна безсмислица. И смисълът на живота е в това, че духът на човека е безсмъртен, че много пъти се въплъщава той на Земята, за да може, завършвайки своя цикъл животи върху нея, да премине на друга звезда, стояща на по-високо стъпало в еволюцията на световете, отколкото нашата планета. Смисълът на живота е голям, но се заключава в самия процес на труда, а не в неговите резултати или в материалните и видими за очите плодове. Трудът е нужен, нужни са и тези плодове, нужни са и градовете, и домовете, и всички удивителни произведения на човешкия ум, гений и изобретателност, увенчани с красота, нужен е и мирният и щастлив живот на човека на нашата прекрасна земя, всичко това е нужно, всичко това е много нужно и важно, но не само по себе си, а като неизбежно и много необходимо стъпало към още по-великото бъдеще. За разума на човека няма никакви предели и ограничения. Той може да победи всичко и да разреши всички проблеми. Той може да създаде за човека такива тела или обвивки, в които той ще може да живее без да зависи от обичайните земни условия. Той може да победи природата даже и в това. Цялата енергия на Космоса и цялата материя във всичките й форми са в негово разпореждане и ще му служат в дерзаенето към чудесното и невъзможното. Невъзможно за невежеството и незнанието, но възможно за този, който знае, че човек е роден за да властва над природата и живота. И днес той навлиза в период на блестящи победи на науката и знанието над видимите и невидими за окото светове, за да излезе от тази борба победител на живота и смъртта.