206. Ухото още не чува и окото не вижда, но сърцето вече усеща. Сърцето върви преди обикновените възприятия и знае, много неща знае. То изисква грижливо и внимателно отношение към своите усещания. Ето, сърцето е усетило, че ненужният разход на енеергия е предизвикал опустошаване на съкровищницата. Значи трябва да се изчака, докато се натрупа отново енергия и да не се натоварва то свръх силите.
207. Смятат, че качествата на духа са нужни за земния живот на планетата. Някои живеят някак си тук даже и при отсъствието на качества. Но в Надземния без качества не може. Там са необходими преди всичко спокойствие и равновесие, а също и достойнство на духа, а също и безстрашие, а също и устременост. Защото качествата на духа там са условията, създаващи обкръжението на човека. Тук обкръжението и обкръжаващите се обуславят от кармата, там кармата се създава от енергиите на натрупаните качества, както добри, така и лоши. И тяхното утвърждаване ще обуславя течението на надземната карма.
208. При съзнателно преминаване на големите граници, когато съзнанието не се прекъсва, трябва преди всичко да се запази пълно спокойствие, събирайки вътре в себе си всички свои сили и да се въздържате от каквито и да било действия до тогава, докато съзнанието не започне да се ориентира в новите условия. При това трябва да се задържи силната устременост към избрания фокус на Светлината, което ще помогне да се пренесе съзнанието през нисшите слоеве нагоре, не задържайки се в тях и не съприкосновявайки се с тях. Спокойствието и равновесието са много нужни при контакта с Учителя на Светлината. Как иначе може да се приеме Неговата Светлина, освен в пълно спокойствие. Ако качествата на духа са нужни на Земята, то доколко остра е нуждата от тях в Надземния свят. Те трябва да се упражняват и развиват не за Земята, а за живота в невидимото, там те са много по-нужни. На Земята, ако, например, спокойствието не е постигнато, човек все пак живее и отсъствието на спокойствие малко влияе на неговия временен живот. Но в Надземния, където реакцията настъпва мигновено, нарушаването на спокойствието може да доведе до катастрофа, а страхът да предизвика върху страхливеца вълна от тежки преживявания. Затова унищожаваме всякакъв страх и утвърждаваме безстрашието. Затова качествата на духа, толкова нужни за духа там, ще бъдат за духа стъпала по стълбата към Светлината. Разбирането на това дава сили те да бъдат утвърждавани, упражнявайки ги не за Земята, а за света над нея. Утвърждават се тук, но пълното и неизбежно тяхно приложение настъпва там, тъй като без качества не може. Тук, ако имаш пари, можеш и без качества да отидеш на желаното място, но там сферите на пребиваване на духа зависят изключително от характера на натрупаните качества и силата на огньовете, утвърждавани в тях. Там да се започне утвърждаването на качествата е късно. Да се утвърждават трябва тук.
209. (4 септември). Слушай, слушай прибоя и яростта на вълните на материалния свят. И се постарай да разбереш, че техните вибрации могат да докоснат и да засегнат в твоя микрокосмос само това, което по своята структура, строеж и природа им е съзвучно и сродно. Плътното вибрира на плътното, тънкото на тънкото и огненото на огненото. Само мисълта е над трите, ако е огнена. Затова даже унищожаването на физическото тяло не унищожава нито тънкото, нито огненото, както и на тънкото — огненото. Оненото е неунищожимо, защото е безсмъртно. То също така еволюира, както и всички други тела, както и всички светове. То съществува във всекиго, но степените на неговото развитие са много различни. То може да бъде пробудено към активна проява чрез съзнанието или, по-точно, чрез осъзнаване. За тази цел трябва най-напред да се осъзнае, че ние сме огнени същества. Огнеността на организма се забелязва в много негови функции, например в предаването импулса на мисълта по нервите при движение на тялото или при работата на неговите органи, или при топлината на тялото, или при зачеването на живота, в пулсацията на сърцето — всичко това са все явления от огнен порядък. Огнеността в себе си може да се усили чрез напрягане на психическата енергия. Вдъхновеният труд я напряга. Изобщо, всяко напрежение на организма е усилване активността на огнената енергия. Може даже да си представяш себе си като огнено същество, властно разпореждащо се с всички свои нисши обвивки, които безпрекословно се подчиняват на волята, представляваща огнено начало в човека. Огънят обича признаването, тоест осъзнаването му в себе си. Запасът от агни се съхранява в Чашата и се запазва в нея и след освобождаването на духа от всички временни обвивки — телесна, астрална и ментална. Всичко огнено в човека е безсмъртно, но проводниците, чрез които се проявява огненото начало, са смъртни. Неудържимото и безконтролно пламтене износва обвивките, като способства и разточителството на Агни. Едни действия събират и акумулират огъня, други го изразходват. Границата е тънка. Чувствата и мислите влияят по различен начин на Агни, страхът, безпокойството, унинието, оплакванията, страстите, вълненията — са негови разточители. Равновесието, спокойствието, мъжеството, безстрашието, твърдостта и другите качества на духа — са събирачи на Агни. Хорското съзнание се колебае между двата полюса на положителните — натрупващите и отрицателните — разпиляващите качества на духа. Само волята може да задържи духа при полюса на Светлината, тъй като без Агни е тъмнина. Целта на земния живот на човека е да се събере Агни, набирайки неговите запаси и задържайки ги във формата на утвърждавани и утвърдени качества. Качествата на духа са части от живия огън, кристалите на който се отлагат в Чашата. Утвърждаването на качествата в себе си е утвърждаване на своята огнена същност и активен процес на оформяне на огненото тяло. Този процес е по-важен от всички останали. Той е по-важен от всички физически упражнения, от всички астрални емоции и чувства, от интелектуалните придобивки, тъй като с утвърдените качества на духа, съхранени във вид на огнени кристали, е възможно навлизането във висшите огнени сфери, при това навлизане или издигане съзнателно, докато всички останали достижения на съответните планове такова право на вход не дават. И често блестящият, но невъоръжен с нужните качества земен ум, в надземния свят ще бъде принуден да остане долу, докато човекът, не блестящ пприживе с нищо, но утвърдил много качества в себе си, се издига леко и свободно до огнените сфери. Затова най-нужно от всичко е утвърждаването на качествата. Този процес е възможен при всички условия на живот, навсякъде и винаги. Утвърждавайки качествата на духа в себе си, човек утвърждава Светлината в себе си.