223. (18 септември). Чрез устремяване към Висшето се постига Висшето, чрез устремяване към знание се постига знание, защото устремеността е най-сигурната пътека към достиженията. Затова казвам: само се устремете, ако искате да достигнете. Магнитът на устремеността действа безотказно. Този магнит е огнен и действа в своята сфера. Всички хора рано или късно получават това, към което се стремят. И честонещо желано в младенческата възраст на духа става ненужно, когато човекът израстне духом. От тук и честото обременяване с присъствието на хора, близостта на които някога е била желана. Например, магнитът на огнената устременост е привлякал някой човек към друг човек, но чувствата, предизвикали устрема, са угаснали, след като са се изчепали. Тогава на човека не му остава нищо друго, освен да носи последствията на необмислената постъпка. Затова хората трябва да се стремят към непреходните явления, представляващи благо, защото доброто, както и скъпоценният метал, не ръждясва.
224. (19 септември). (М. А. Й.) Свидетелствувам духом и в сърцето, че няма по-близък защитник и застъпник от Владиката на Светлината. Трябва да се приеме с цялото съзнание това твърдение и, възприето, огнено да се помни. Но пречат делата и земния накип, и дребната ежедневна заетост. Сякаш всичките тези дреболии са по-важни и по-горни от всичко. Безвъзвратното отдаване от все сърце на Владиката е първото условие, служенето на Светлината — второто и третото — безпределна любов към Този, Който е позовал. Да отдадеш сърцето си на Владиката означава да се предадеш всецяло и безрезервно на Неговата воля, за да действаш така, както Той иска, а не ти. Съзнателното служене на Светлината започва от този момент, когато човек разбере, че той може да свети в себе си, че само светлината, утвърдена в самия него дава възможност да се започне това служене. Без собствена светлина никакво служене на Светлината не може да се състои. Никакви думи и никакви действия няма да помогнат, ако вътре всичко е тъмно и сивата аура виси смътно, като ярем. Със светлината в себе си служим на великото дело на Владиката. Самолюбивостта не дава светлина. Отричането от нея дава светлоносност на аурата. Но мнозина предпочитат обиколните пътища, само и само да не отстъпят от своето малко „аз“ и да не се разделят с него. В резултат пребивават със своето аз, но не с Владиката. Последното условие ще бъде любовта, тъй като тя циментира първите две. Каквото обичаме, с него пребиваваме в мислите си и към него се стремим. Трудно е изкуствено да се събуди любовта, но искрите от нея могат да се раздухат в пламък, ако се приложи към това сърцето. Стига само да се пожелае. Много неща иска и желае човек, често безплодно и напразно, и често не получавайки радост, даже и желанието да се е осъществило. Но чистата радост от утвърдената към Владиката любов не води до неудовлетвореност. Може да се живее в Неговото име и да се върши Неговото дело. В Негово име може да се живее и да се твори. В Негово име можеш да бъдеш смел, безстрашен и твърд в носенето на Светлината вътре. Ако светлината се е запалила вътре и Великото служене е започнало, вече няма значение нито времето, нито епохата или народността, нищо външно, включително и обличащите духа обвивки. Тогава Носителят на Светлина става воин на Светлината. Тази велика дейност има значение за всичките три свята, тъй като носенето на Светлина продължава и в Тънкия и Менталния свят. Светлината не е от плътта и не е от Тънкия свят, а от по-нагоре. Без Светлина е тъмно и в Надземния смят. Така най-важната за човека задача на Земята и в световете е носенето на Светлина и служенето с това на Светлината. Ако всяка човешка мисъл предизвиква светлина или тъмнина, то става ясно какво голямо значение се отдава на мисълта. Светлоносната, светлодайната мисъл подхранва всичко съзвучно на Светлината и притежаващо поне искрица светлина в себе си наоколо. Носителят на Светлина представлява светилник за света. Владиката иска да види своите близки носещи светлина. Според светлосянката се определя и близостта. Който иска да бъде близък на Владиката, нека да утвърждава светлината в себе си и да я носи на света, нека свети с аурата си, с мисълта си, с всяко свое вдишване.