225. (М. А. Й.) Скъпи мои, аз съм с вас. Но е трудно да се пробие дебелината на преградата, която ни разделя. За да стане това са нужни двустранните ни усилия. Ето, заспивайки с мисълта за общуване с мен, с това помогна да установим в съня ти връзка между нас. Така и в съня си ме видя, и общуване се състоя, и съзвучни записки направи. Трябва да се внесе ритъм и порядък в осъществяване на общуването и да се разруши стената, която ни отделя. Аз съм готова често за влизане във връзка, ако желаеш още повече, ако желаеш още по-ярко, прилагайки и мисъл, и сърце към това, и аз ще се усетя близко. Близка съм и сега.
226. (19 септември). Сине Мой, не мислиш ли ти, че замъглението и отделеността са или от самия тебе, или от антагонистичните токове? Владиката е на стража, готов да подаде ръка, когато е нужно. По-често си спомняй шестмесечния престой на най-близките (Епизод от трансхималайската експедиция на Рьорихови). Как би могъл да се приближиш без изпитание към Светлината? Неизпитаният и незакаленият няма да издържи нейните вибрации. Закалявам и изпитвам с всичко, което е подръка. И се радвам да видя, че нищо не може вече да отклони от пътя. Ще дам възможност да се изпълнят желанията ти, но ако желанията са от Светлината. И на живота ти ще дам възможност да разцъфти с огньовете на такива достижения, които бързо ще те накарат да забравиш за трънливия и труден път към тях. Всичко твое е все още напред — не в Плътния, а по-нагоре. Не заради Плътния, а за по-нагоре се твори твоят подвиг и труд. Как по друг начин да наречем, ако не подвиг, пътя, когато в мрака си сам, изоставен от всички и няма помощ от хората — нито от близките, нито от далечните. Да устоиш в Мен при тези условия е подвиг.
227. (22 септември). Трябва да бъдеш силен винаги. Правилно е казал Вивекананда, че слабостта е непростим грях. Всеки, дори и слабият човек, поне един път в живота си се е чувствал силен. Значи силата може да бъде предизвикана към проява от духа. Често слаби и безпомощни жени, спасявайки своите деца, проявяват както физическа, така и духовна сила. Ресурсите на духа са неизчерпаеми. Може да се взема отвътре. Може да се съберат от миналото всички моменти на проява на силата на духа, знаейки, че това, което е било възможно преди, е възможно винаги. Слабият пред трудно препятствие или при трудно положение се обърква и изпуска последните си сили, а силният обратно — събира всичките си сили във фокус, напрягайки ги за действие. Не трябва да си позволяваш да губиш съзнание за силата си, каквото и да става навън. Двама човека, страхлив и безстрашен, с еднаква физическа сила, ще окажат различно противодействие на врага — единият ще отпусне безсилно ръце, другият ще се бори докрай. Значи силата зависи от състоянието на съзнанието. Задачата на тъмните е да обезсилват носителите на светлина. Имат голям опит и се възползват от всички възможности и подходи, само за да отслабят. Трябва да се забелязват и разбират старанията на тъмните. Иначе загубата на сили ще бъде неимоверна. И трябва да се оказва силна противодействие на тъмните опити. Неунищожим и неуязвим, непобедим е духът, който е осъзнал тези свои качества. Съединен пък мислено с Водещият Йерарх, е по-силен с това хиляди пъти. Нима някой е силен срещу Нас? Нима някой е силен срещу съзнанието, обединено здраво и силно с Владиката? Несъкрушим и непобедим е Нашият воин, слят и обединен в съзнанието си с Нас. Признаването на своята слабост и усещането й ще бъде вече поражение за духа. Не трябва да се допуска това състояние, тъй като то е от тъмата и се подхвърля злобно от тъмата, защото, довеждайки своята жертва до такова състояние, те могат да правят с нея, безволева и лишена от сила, всичко, каквото поискат. Ето защо е така опасно усещането на своето безсилие. Достигнато и направено е толкова много, а когато е дошло времето за преминаване на ново стъпало, тъмните изобретяват нови злонамерени хитрости. Но уловката трябва да се разбере, а също и това, чрез кого се подхвърля вредата. Използват всекиго, когото е възможно. Борбата и победата ще се състоят в утвърждаване на своята сила и обединяване на съзнанията с Учителя на Светлината. С Него заедно срещу всичко, което е насреща. Подтискането на волята от заобикалящите го условия и хора е често явление в живота на ученика. И през това затруднение трябва да се премине успешно. Защото това също е изпитание и може би едно от най-трудните, давано тогава, когато много вече е преодоляно. Ти си успял да победиш звяра в себе си, но на тъмните не е необходима тази победа. И те се стремят да превърнат силата в слабост. Да се види косматата ръка в това ще бъде също победа. Откривайки чрез кого пропълзява вредата, може да се разбере, че не толкова отдалечените, колкото близките служат като проводник. Пътят е самотен, беше указано и за изоставянето от всички. Всичко това нека да даде сила на духа да противостои на новите опити на опашатите да угасят огньовете на духа. Каквото и да става навън, съзнанието за собствената сила не трябва да се губи, защото това ще бъде краят на възхода. Напротив, нека тъмните опити помогнат да се съберат всички сили на духа в едно за противопоставяне на тъмата. Нека тъмата послужи за увеличаване на светлината и да се случи не това, което на нея й се иска, но това, което ще даде сила на духа за победа над нея. Не са необходими никакви външни действия, ако условията не позволяват, а трябва, събирайки всичките си сили, да се утвърди съзнанието за своята сила, която е непобедима от нищо и никого. Излез огнена сила от моите глъбини — така може да я призовете. Искаха да унижат, да обезценят, да обезсилят и стъпчат, прегазвайки с крака си, но Владиката е на тази страна. Не ще дам на тъмната глутница да ликува и зад чертата няма да я допусна. Събирането и съсредоточването на силата във фокуса на съзнанието в такива моменти е необходимо, за да се даде нужният отпор и за обединяване духом с Мене — двойна защита. Разбира се, те няма да оставят своите хитрости и, отстъпвайки, ще измислят нещо ново. Но копието над дракона не спи. Служенето на Светлината означава непрекъсната стража. Светлината е непоносима за тъмнината и затова тъмните опити няма да се прекратят докато свети светлина или докато съществува тъмнина. Ето защо съзнанието за сила е нужно постоянно. Дори със силата на очите може да се отрази тъмнината. Запомнете — със силата, а не със слабостта. Ще изброим победите: победа над звяра, победа над болеста, победа над противодействащите въприемането и записите условия — това са основните, а главното е преодоляване съпротивлението на околната среда. Не малко усилия бяха нужни за постигането на тези победи и затова своята сила може да се потвърждава законно, тъй като основата под нея е здрава. Така тъмните машинации предизвикаха към живот явления противоположни на това, което искаха те и тактиката на адверза възтържествува.