228. (24 септември). Владиката е неизменен и е с вас винаги, но състоянията на тялото и ума са променливи, особено движенията на астрала. Промените в проводниците стават постоянно. Да се опираш на тях или да обосноваваш своето отношение към Владиката в зависимост от тяхното състояние ще бъде грешка, защото непреходното в човека и същността на Учителя на Светлината са свързани с връзки, които са над проявите на промените, ставащи в прводниците. Но тези движения са толкова осезаеми и до толкова запълват съзнанието, че затъмяват със себе си проявите на Светлината и заглушават песента на духа. Не трябва да се позволява илюзиите на Майя да отделят съзнанието от основата на живота и да я заместват със себе си. Крушението, голямото крушение на майявичната (илюзорната) очевидност е неминуемо и лишеният от своята основа човек остава в пространството без опора. Единствената опора на Земята и в световете са Йерархията на Светлината и Владиката — Камъкът от основата на живота. Всичко ставащо в проводниците, колкото ярко и убедително да изглежда, е временно и преходно, и обречено от малкия кръг на своите прояви. Да вземем която и да било емоция от астрален порядък: нейната продължителност е пределна до самата си същност, тъй като нейната енергия бързо се изчерпва и вече е неспособна да предизвика по-нататъшна реакция на нервите, които престават да звучат на дразнението. Може да се отбележи как най-ярката проява на астрална любов затихва и угасва с течение на времето и се заменя от пълно равнодушие; или пламванията на другите емоции, които непременно трябва да се редуват, за да пламват отново. Идват и си отиват болестите. Идват и си отиват мислите. Не можеш да се установиш на преходното. Нека наблизо да тече, променяйки се в своите прояви, но Владиката е неизменен и само на Нго, на Камъка, поставен в главата на ъгъла, може да се строи навеки и да се утвърждава на Него. Колко са били всевъзможните състояния на трите обвивки, завладяващи силно в миналото цялото съзнание и отминали безследно, и напълно забравени. Разбира се, вътре е останала следа, но сегашното съзнание е изключило паметта за тях и живее вече с други впечатления, отново потапяйки се в тях през глава. Мираж на Майя… Неизменна е само стълбата на Йерархията.