239. Искам да ви науча да прилагате мярката на безпределността към явленията на живота. Мислите идват и си отиват, чувствата пламват и угасват, настроенията се променят постоянно, но този, който отбелязва в себе си тези явления, той трябва да стои и стои извън тях и над тях. Да отъждествиш себе си с тях означава да потопиш съзнанието си в царството на временното и преходното, а да се издигнеш над тях — означава да ги измерваш с мярката на безпределността и да виждаш тяхната пределна същност. Вярно е казано, че всичко отминава. Не отминава само онзи, който отбелязва преходността на всичко и вижда мяркането на дните и нощите при осъзнаване на Наблюдаващия вечно вътре в себе си. Безмълвният Регистратор, Мълчаливият Свидетел, отбелязващ бягането на времето и смяната на явленията — нека единствено той и само той, пребиваващият вътре, бъде винаги мерило на живота.
240. Както в голямото, така и в малкото. Целият земен живот на човека преминава пред осъзнаващия център като нещо постоянно променящо се във външното си изразяване, но обединено от свързващото го съзнание. Това съзнание е блед праобраз или отражение на същността на Гледащия вечно, затъмнен в човека от вълните на външните впечатления. Възможно е да се доближи Мълчаливия Наблюдател, ако се поставя ударението върху него и по-често се насочва мисълта към Него. Когато той стане близо, тогава ще може да се приближи и съзнанието към постигане непреходната същност на духа. Безмълвен Свидетел, Гледащ вечно отвътре на потока на живота.
241. (6 октомври). С най-добро желание Молим да не се отблъсква Ръката на Водещия. През бури и гръмотевици, затишия, мъгли, тъмни нощи и ясни дни, и намръщени дни, и ветрове, срещу вълните се стреми нашата лодка. Вие сте в нея. Ще доплуваме. Ще преживеем и напук на стихиите ще достигнем желания бряг на щастието. Но не трябва да се напуска своето място. Не трябва да се оставяш на милостта на стихиите, в тяхна власт. До брега е още далече. Енергията на Огнения дух устремява нашата лодка към местоназначението и всеки, който е в нея, може да помогне, добавяйки и своята (енергия). Но може да бъдеш и само баласт. Непочтена роля. Много по — почтено е да се помогне.
242. (9 октомври). Отстъпи, майя. Близостта на Владиката се утвърждава пред лицето на най-ярката очевидност, която я отрича. Усилията на тъмните са насочени към това да се разруши намотката на свръзката. Много нещо се прави от тях, за да откъснат. В това трябва да се търсят и причините за помътняване на съзнанието. В противен случай всички опити да се отхвърли натискът ще останат безплодни, но щом се намери основната причина и бъде забелязана косматата ръка, нейната сила се парализира дори единствено от факта на разобличението. Силни са докато не са разкрити. Затова и се крият така старателно зад стоящите наоколо или тези, с които им предстои да се сблъскат. Това не трябва да се забравя нито за миг. Забравянето на този факт може да доведе до много печални последици. Всички опити да се възстанови разклатената близост ще бъдат напразни, ако не бъде установена и призната основната причина. Не трябва ли да се засили бдителността? И да се помни, че тъмната шайка е на стража. Толкова много е говорено за постоянното бодърстване, непрекъсвано нито нощем, нито денем. Ако неудачите отдалечават Владиката, значи те побеждават духа, значи побеждава Мая и тъмата, защото неудачата е признаване на тъмните. Трябва духом да се изправите срещу всичко и всички, които са се опълчили, за да угасят огньовете на сърцето в стремежа му към Светлината. Зад всички противопоставящи се се крие тъмнината във всичките й видове и форми, защото вървящият към Светлината върви с Владиката. И само с това условие предизвиква той тъмнината срещу себе и е ненавистен за тъмнината със Светлината, горяща вътре.