243. (10 октомври). Ще видиш Лицето. Ще дам възможност на всеки кълн от Светлината да расте. Ще изпреваря всички решения на тъмните. Ще спаси положението това, че са без глави. От тук и неминуемото им поражение в световен мащаб. Но трябва да предупредя за особеното сгъстяване на мрака преди разсъмване. (Този запис е със затворени очи, а по-нататък по обичайно) Всички сили на тъмнината са хвърлени за преодоляване на Светлината, на последен пристъп. И затова е така тъмно. Но тъмнината е обречена и всяко нейно начинание е като плодовете на мъртво море. Горко на този, обаче, който се съблазни от тъмнината, защото ще си отиде с тъмнината от очистената от Светлината планета. Последното разделение е фатално. Тъмнината напряга последните си усилия, събрала всичките си сили. Обсебването се е разрастнало чудовищно. Всичко слабоволно, неустойчиво, колебаещо се е завладяно от това явление на мрака. Верните войни на Светлината са като скали срещу яростта на вълните от прибоя на бушуващата тъмнина. Дори и от докосналите се до Светлината има мното отстъпили в тъмнината. Борбата достига необичайно напрежение. Да устои срещу нея може само опитният воин, но с Наша подръжка. Твърде много са вече съзнателните помощници на тъмнината и главно несъзнателните. Всичко се колебае и неустойчивото в светлината съзнание е като тревичка на вятъра. Но наближава часът на най-голямото напрежение на тъмата преди разсъмването. А след него е разсъмването. Но трябва да се устои и да се намерят сили да се пренесе огъня до победата. Не е голяма чест ако някой се уплаши или помръкне духом, или подаде ухото си на внушенията на тъмнината. Не е голяма чест, ако някой изостави Владиката и отиде отново в тъмнината, от която е дошъл. Трябва да се знае какво става сега на планетата. И трябва да се помни, че няма място за съмнения, колебания и отдръпване, когато се решава нейната участ. Всяка искрица Светлина е като фокус за пробождане на тъмнината. А колко победно и устойчиво е запаленото от подвига сърце. То е като таран срещу тъмнината. Но е трудно носенето на Светлина и поглъщането на земната отрова. Ще кажа, като напътствие в битката: „Дръжте се за Мен постоянно!“ И нощем, и денем, не отслабвайки нито за миг спасителната нишка на свръзката. Нека дори и в моменти на външна заетост представата за нея остане в подсъзнанието непрекъсната, като нещо неразривно свързващо вашия дух с Мен. Тъй като в тази последна страшна борба ще устоите само с Мен. Съсредоточете вашите енергии отвън върху Мене и, обединени с Мен, вървете напред към крайната победа над тъмнината.
244. (11 октомври). Сине Мой, смятам за нужно да предупредя за това, че всичко изградено върху лични чувства е нетрайно. Самата дума „чувство“ говори за неговата преходна и променяща се природа, тъй като се отнася към сферата на астрала. Биполярността на тази природа обуславя неизбежността от манифестиране и на противоположния полюс на чувството в периода на най-ярката проява на някой от неговигте полюси. Обикновено се започва от положителния полюс, в дадения случай светлия и приятен за общуване, но минава време, енергията на полюса се изчерпва, както се изчерпва и трябва да се изчерпи всяко чувство на астрала и на сцената излиза противоположният полюс, антипод на първия. Ако първото чувство е било приязън, неприязънът се проявява в степен равна на приязъна. На тази зависимост са подчинени всички чувства на астрала. От тук тяхната ненадеждност и невъзможност да се базираш на тях и да изграждаш върху тях своите взаимоотношения с хората, в които астралното начало преобладава над другите. В този смисъл може да се разбира и изречението: „Не разчитайте на синовете човешки“. Там където астралът господства, не търсете здрави взаимоотношения, привързаност и дружба. Всяка проява на чувства ще отрече себе си след време. Не се подавайте на примамката на движенията на астрала, каквито и привлекателни да ви се струват, тъй като зад всяко от тях стои неговият антипод, длъжен да се прояви след известно време. Астралният подход към Учението на Светлината е най-ненадежден. Астралният подход към Ръководителя крие много неприятни изненади. Ярък пример за предателската същност на астрала служат думите: „осанна“ и „разпни Го“. На гримасите на астрала трябва да се противопостави суровостта на безстрастието. От тях се ражда предателството, отстъпничеството и измъкването. Сътрудничеството, основано на лични чувства, е нездраво. Личността е вместилище на саможивостта, която е несъвместима с подвига и самоотвержеността. Висщите качества на духа — любов, преданост, безстрашие и другите — трябва да се пренесат извън движенията на астрала, защото в противен случай те не могат да се утвърдят в човека.