245. (12 октомври). По-добре да даваш, отколкото да получаваш, защото всяко даване или погасява кармичен дълг, или утвърждава заслуга, от където в бъдеще, като от спестовна каса, може да се взема, без да се създава кармична задълженост. Особено се отнася това за духовното даване, тъй като освобождава духа от зависимостта от хората. Затова потвърждавам, че е по-добре да се дава, отколкото да се взема. Вземат и биха искали да вземат мнозина, но даващите са много малко. А можещите да раздават дарове на духа са още по-малко. За духовното даване аурата трябва да притежава определена степен на огненост. Дава се психическа енергия. Носителят на Светлина раздава незримо и негласно и само неизмеримата умора ще покаже понякога колко голямо е било отдаването на огнена енергия. Но носещият светилник не може да не свети. Степента светимост на аурата означава встъпване във Великото Служене, тъй като се внася светлина в околния мрак на Плътния свят. Но не е лесно на носещия — твърде много енергия изтича за погасяване на обкръжаващото несъвършенство. Често и самият носещ не знае колко Благо сътворява, тъй като собствената светлина е невидима за него. Предполагат, че Великото служене се заключава в явни подвизи, във видими за света и за очите на мнозинството дела. Понякога е така, но понякога служенето на Светлината става в тишина и мълчание и невидимо за света. Светоносецът носи в аурата си енергията на Светлината и я излива върху всичко обкръжаващо мълчаливо, без думи правейки благодеяние на света. И тогава всеки, с когото влезе в съприкосновение, получава от него заряд светлина. Мрачни са аурите на хората и всеки контакт със светоносеца ги осветява. Много енергия губи горящото сърце, затова и неговото Служене на Светлината се нарича Велико.
246. Невидимият подвиг, подвигът в ежедневието на света понякога е по-труден, отколкото видимият. Особено труден е, когато е в самота. Изпитанието на самота, когато вървящият е изоставен от всички, е характерно за високите степени.
247. Не трябва да се бяга от утежнените обстоятелства, защото опитът, даван от такова изпитание, е необичайно ценен. И често е невъзможно да се придобие по други пътища. При това особено ценни са затрудненията от обкръжаващите. Почти всяко такова обременяване донася ценни познания за човешката природа. А да се познава човекът не е малка работа. По пътя на познанието трябва да се премине през това. Ученикът не може да бъде незнаещ. Неговата цел е да заприлича на Учителя и затова той трябва да упознае човека. За всеки опит трябва да се заплати и макар че цената е висока, познаващият се радва на възможността да го придобие. Затрудненията и огорченията, подигравките и непризнанието, получавани от хората, нападките и злобата — всичко това е заплащане за опита в опознаването на човека. Казано е: късо е познанието за човека, но е дълго придобиването му. Погрешно е да се смята, че Учителят не може да създаде по-добри обстоятелства. Може! Но ако лошите учат по-добре, отколкото добрите, тогава Учителят не бърза да ги променя. И може ли да се съжалява за това, че придвижването в опита и знанията върви по-бързо? С такава тежка цена се дава познанието за природата на астрала, във властта на който се намират повечето от хората. Не е възможно да се преуспява в Учението без да се познават хората. Затова няма да съжаляваме за цената на уроците на живота, когато хората изявяват своята същност, раздирана от движенията в неугледната обвивка на астрала.
249. (13 октомври). Великото Пришествие. Докато бушува бурята и продължава битката, върви всепланетната подготовка на съзнанията за осъществяване Пришествието на Великата Жертва. И когато готовността бъде потвърдена, Тя ще премине над света. Ще бъде почувствана и приета от сърцето и видяна с очите на сърцето. Тя ще бъде невидимо видима. Но сърцето, което я е възприело, ще се преобрази. По линията на сърцето е станало разделението, по линията на сърцето ще дойде и преображението. След преобразяването на сърцето ще последва и преобразяването на света и цялата планета, наситена с Лъчите на Светлината на Владиката, ще бъде очистена Светлината. И тогава ще се осъществи това, до което са се домогвали най-добрите хора на планетата. Тогава ще се прековат мечовете на плугове и тъмнината, изгонена от планетата, вече няма да бъде в състояние да пречи на преобразяването на целия живот. Много добри начинания се залагат и сега, но тъмнината пречи, нахлувайки незабавно във всичко, затъмявайки всичко и доброто се превръща в лошо, внасяйки капки отрова във всичко, даже и в най-доброто. Но ще си отиде тъмнината, заедно със сподвижниците си и хората ще въздъхнат свободно, отхвърляйки хилядолетното робство. С какво силно противодействие се осъществява установяването на мира. Би трябвало мирът да е нужен на всички, но тъмната йерархия и нейните подгласници и всички привърженици на тъмнината — всички са въстанали срещу мира. Но техните дни са преброени. И яростта на отиващите си няма да спре колелото на еволюцията. Ще поразя всички вредящи и вървящи срещу. Мирът на Земята ще бъде утвърден. И не тези, лицемерно повтарящи „Господи, Господи“ ще влезат в царството на Новия Свят, които днес, както и да се наричат, се борят за утвърждаването му на Земята и отстояват делото на всепланетния мир. Те могат да се нарекат изпълнители на космическата воля, тъй като, подчинявайки се на определените срокове, прокарват нови пътища за народите. Старият свят няма да го има. Свършва времето на войните, спекулациите, борсите, ограбването на слабите и сираците; с борба и буря навлиза в живота Новият Свят. Които са за него, те са с Нас и Ние сме с тях. Новият Свят ще победи. Тази победа е неминуема. Окончателната му победа над стария свят на кръвопролития, убийства и насилие ще обозначи и времето на пришествието на Великата жертва на Земята. Полето на нейната проява ще бъдат сърцата на човеците.