рно първото условие за нейния растеж е постоянното приложение. Само мързелът я разлага и гаси. Приложението трябва да се отличава от разхищението. Бъбривостта я разхищава, мълчанието я натрупва, а сдържаната, кратка, обмислена дума я нагнетява. И тъй: разхищаване, нагнетяване и натрупване — това са трите вида боравене с нея. Да се разхищава и нагнетява може винаги, но натрупването изисква време. Най-добрият източник за натрупване е мълчанието. Но и стълбът мълчи, но енергия не натрупва. Значи от мълчание до мълчание има разлика. Изключват се празните и ненужни думи, защото твърде много ненужни неща се говорят — това преди всичко. По-нататък трябва намерим начин да казваме с десет и по-малко думи това, което обикновено казваме със сто, концентрирайки съдържанието в най-съкратените. Това ще засили бдителността или контрола и ще увеличи напрежението на енергията. Никога не трябва да се опустошава съкровищницата до предела, особено със словоизлияния. Това явление е страшно разрушително. Мнозина, изтощавайки се с бърборене, довеждат организма до заболяване. Бъбривостта е голямо зло, навреждайки преди всичко на бъбривеца. Контролът над говоренето означава контрол над мисленето, тоест охрана, тоест готовност на съсредоточената от волята енергия за действие. Сдържаността, самообладанието, бдителността, зоркостта са условието за напрегнатото, съзнателно натрупване на огнена енергия. При достатъчна продължителност на този процес тя започва да кристализира в явни отлагания. Кристалът огнена енергия се увеличава и расте. Протича процес на натрупване на огнена мощ. Вълшебният камък безмълвно сияе в гърдите. Всяко действие на човека и всяка емоция на астрала представляват загуба на психическа енергия. Сдържаната емоция увеличава запаса от енергия, а действието, неизчерпано докрай, опазва запасите. И тъй: сдържаност навсякъде и във всичко. Спокойствието, равновесието, безстрашието са условията за предпазване на психическата енергия от разпиляване, разхищение и прахосване. Става дума за спокойствието на пълния покой или спокойствието на крайното напрежение, но не и за покоя на мързеливото неправене нищо. Равновесието на пълният покой и равновесието на огромното напрежение ще бъдат проява на съсредоточената във фокус огнена сила. Когато говорим за натрупването, не трябва да премълчаваме и за разточителството: страхът, безпокойството, нервността и нервните движения, съмненията, колебанията, оплакванията, раздразнението, несдържаността във всичките й разновидности и всички останали тъмни качества на духа, поглъщащи ценната енергия на огъня. Човек или я натрупва, или я разпилява. Целият негов живот на Земята преминава под знака или на събирането, или на разпиляването. Прахосалият пристига в Тънкия свят беден, лишен от възможността да изяви себе си в условията на Надземния свят, тъй като огънят или огнената психическа енергия там са двигателят. Той няма да може да лети, няма да може да ходи, а в крайната степен на изчерпване няма да бъде в състояние и да се движи. Ще стои като каменна статуя. Затова въпросът за събиране на психическа енергия е най-главният в земния живот на човека. Да се събира може само тук. Качествата на духа представляват контейнери с огнена сила. В тях се съсредоточва мощта на равномерно горящия пламък. Психическата енергия се задържа в рамките на утвърдените качества. Мъжеството представлява проява на пламъка на духа, докато страхливостта прилича на отворен клапан на парен котел, през който изтича енергията на парата. Може даже да се забележи, как яркото пламване на несдържаната раздразнителност моментално изгаря фосфорната тъкан на нервите и прави човека опустошена черупка. Необузданите емоции поглъщат неимоверно огнената енергия на духа. В течение на деня може да се забележи кои качества вътре натрупват тази енергия и кои я източват. Отбелязвайки разхитителите, може да се пристъпи, макар и в малък мащаб отначало, към натрупване и създаване на такива условия вътре в себе си, които биха запазили съкровищницата от опустошаване. Охрана на съкровищата — така можем да наречем този процес. При това ударението трябва да се поставя на мисленето, защото всяка мисъл способства или за за съхраняването, или за разпиляването. Бодрите, светли, смели, уверени, радостни мисли събират елементи на огъня. Унилата, безнадеждна безпросветност на съзнанието ще убие всяка огнена искра. Човекът е огнено същество и процесите, извършващи се в него, са от огъня. Синовете на пламъка трябва да овладеят огнената стихия и да подчинят нейните прояви преди всичко в себе си. Овладяването на огъня се постига чрез овладяване на себе си и подчиняване на всичките му прояви в сферата на човешкия микрокосмос на охраняващата воля.