259. (22 октомври). Не е лесно да се налага Моят свят в този свят. Светът на човешката очевидност е много кратък. Но Моят Свят е от вечността, като нишка на вечността, протегната през формите и явленията на Плътния свят и отвеждаща в безпределността. Но всеки може да се приобщи към Моя свят, да влезе в Него, да стане част от Него и да живее в Него, посрещайки вълните на преходните явления както гранитната скала посреща прибоя. Само трябва да се разбере безпределният аспект на Моя свят и да се утвърди съснанието в Него. Трябва да се разбере, че духът, запален от вечния пламък на живота, живее в безпределността, изявяваща се във вечната смяна на проявените форми. Ние сме безпределни и живеем в безпределността. А Плътният свят, съществуващ в безпределността, се явява като един неин разрез във времето. Духом издигайки се над дадения разрез на Плътния свят, той може да бъде продължен в безпределността и да се види, че той представлява всичко на всичко само един кратък момент от безпределността и е част от нея. Не е възможно да се отдели от нея нито една форма на живот, тъй като всяка една се докосва със своето начало и край до безпределността. И не само с началото и края, но и с всеки атом, влизащ в нейната структура. Ние сме безпределни с всичките елементи, влизащи в микрокосмоса на човека, тъй като всички елементи на видимия и невидимия свят представляват един или друг аспект на безпределността, живеят в нея и в нея се проявяват. Безпределността е нагоре и надолу, в началото и в края на времето и във всичко, което съществува в Космоса. Към безпределността, извън времето насочва своите стъпки духът и в нея проправя своя път от звезда към звезда. Космосът е вечен, вечен е и духът на човека и временността на неговото пребиваване на Земята не е преграда за духа, а стъпало и трамплин към далечните светове. Трябва с огнена воля да се пробие плътната сфера на очевидността, трябва да се разбере времето и да се издигне човек над него, трябва да се мисли за тайните на пространството. Във времето на освобождаване от всякакво робство трябва да се помисли за това как да се отхвърлят веригите, сковаващи духа, веригите на Плътния свят, оковите на Майя. Свободата е само в духа. В тялото няма свобода. А духът е вездесъщ, всемогъщ и всезнаещ в своя неизчерпаем, безграничен, базпределен потенциал. Вече съм говорил за качествата на духа. Сега вземаме най-висшите му качества и атрибути, показвайки безпределните възможности на духа. Твърдейки, че е възможно всичко, прехвърлям сребърен мост в безпределността, където е достижимо всичко, тъй като не съществува предел на растежа на могъществото на духа. Различни степени на всемогъщество, всезнание, всевиждане вече са достижими в някаква, може би за сега само начална степен, от човека, но тази достижимост е гаранция за по-нататъшни нови достижения, още по-високи и мощни и няма за тях предел, няма за тях край. С какво може да се ограничи полетът на мисълта? Само чрез собственото невежество. Отхвърляйки го заедно с всички вериги, всички ограничения и окови на вековете, можеш да се устремиш по пътя към безпределността, където всичко е достижимо, където няма нищо невъзможно и където несломимата устременост ще бъде увенчана с победа на духа.