260. Дошло е времето да се преразгледат отново много положения и твърдения на предишните учения, снемайки от тях покривалото на клерикализма. Истината, очистена от наносите, отново ще засияе над света. Да вземем за пример едно от твърденията на Първоучителя, толкова старателно премълчавано от църквата: „Вие сте богове“ или „И дадена беше власт на човека над всяка плът“. Нима в тези думи не се утвърждава всемогъществото на човешкия разум и властта на човека над цялата природа и над тялото му? Йогите потвърждават тази власт и могат да я постигнат. Могат и да я демонстрират на хората. Но какво направиха църковниците с тези велики истини, превръщайки синовете Божии, тоест хората, в роби, в страх и трепет пълзящи пред Висшето Начало, обричащо ги, според поученията на тези църковници, на вечни мъки в ада заради краткото земно съществуване? Но знаят ли тези невежи и мракобеси какво е това вечност? И може ли Космичната справедливост и законът на Кармата да обрече човека само за един живот на вечни мъки? Много нелепости са натрупали тези невежи и са покрили със слой фанатизъм и тъма сияйните истини на живота, лишавайки хората от Светлината. Тази Светлина днес ще бъде дадена на хората от науката, тъй като истината за света е една. И към нея ще се приближат чрез науката.
261. (23 октомври). И все пак ще пишем, макар и всичко да е против. В тази неизменност на ритъма се утвърждава нишката на връзката, основа на която е постоянството. Този ритъм ще бъде продължен и отвъд границата на смъртта, и смъртта ще се превърне в живот, защото утвърденото тук ще бъде утвърдено и там, и отхвърленото тук — отхвърлено и там. Този живот на Земята може да бъде наречен поле за създаване на условията на съществуване в Надземното. Ето защо всяка възприета или отхвърлена мисъл има значение за бъдещето. И утвърденото равновесие ще бъде рамката, в която ще се прояви духът в незримото. Постоянството и равновесието са тясно свързани. Постоянство без равновесие или равновесие без постоянство ще бъдат разновесие. И когато е твърде трудно, може да се призове на помощ спасителния ритъм. И от него да се почерпят нови сили. Какво от това, че вълните на прибоя на външните явления беснеят. Те отново ще се отблъснат в морето, но духът ще както и преди ще продължава да стои нерушимо, като могъщ дъб срещу вихрите. Огромна е силата на равновесието. И тази сила е от духа, а не от земната и другите обвивки. Нейната основа е в безсмъртната триада. Така равновесието е огнено качество.
262. (24 октомври). Неблагоприятните условия на възприемането се усилват за да може процесът да протича при всякакви, дори и най-неблагоприятните обстоятелства. Трябва само да не се спира върху тях мисълта, а да продължи устремяването й в приетото направление. В сравнение със земните, условията на астралния план дотолкова се изострят, че огненото трениране от такъв порядък е настоятелно необходимо. Плановете на мисълта и плановете на нисшите въздействия са различни. Но огненото съзнание трябва да вижда и чува всичко, което не трябва да нарушава неговото съсредоточаване. Основният тон остава неизменен, страничните ручейчета не му оказват влияние. Господството на мисълта над обкръжението се състои в това мисълта да се придвижва по избраното направление, без да го променя в зависимост от външните условия. Техните вибрации, попадайки в съзнанието и отпечатвайки се там, все пак не променят насоката на основното течение на мисълта. Дори прекъсването не нарушава неговата стройност. Съзнанието сякаш се докосва до определена сфера и възприема от там това, което му е съзвучно, независимо от постъпването на впечатления от нисшите сфери. Явно разчленяването на съзнанието практически е възможно и не малко примери са известни във вековете за това. В такива случаи съзнанието се докосва до разнородни явления, различни потоци и, черпейки от тях, не губи нишката на свръзка с нито един от тези, до които се е докоснало. Разбира се, напрежението на съзнанието трябва да бъде огромно, както и на водещата мисъл. Изводът един: при всички обстоятелства ритъмът на записите се запазвао и никакви нахлуващи от страни явления не могат да го нарушат, ако е съхранен устремът. Отначало бяха необходими пълна тишина и концентрация, а сега могат да се водят записки и на изпълнен с хора кръстопът. Важно е да се допусне, че това е възможно, за да се осъществи по-късно на практика. Много чудесни феномени са възможни и няма установени рамки за проявите на активност на високото съзнание. Могъщата сила на ритъма помита преградите на обикновените условности и прави невъзможното възможно. Ще продължаваме да пишем и нощем, и денем, и когато поискаме, и при всякакви условия.