275. (5 ноември). Човекът представлява лаборатория за всякакви усещания, действащ фактор при което е мисълта. Това е първо. Второто е, че „каквото свържете на Земята, ще бъде свързано и на небето“, тоест в Надземния свят след оставянето на тялото и „това, което разрушите на Земята, ще бъде разрушено и там“. С други думи, всичко утвърдено и възприето на Земята ще бъде рамка или условия за живота на духа. Затова толкова настойчиво се говори за разширяване на съзнанието, за освобождаване от всякакви привички и за утвърждаване на положителните качества на духа. Прекият и най-кратък път ще бъде пътят, свързан с прилагането на силата на мисълта под формата на самовнушение. В мълчание, когато цялото съзнание на микрокосмоса на човека е съсредоточено в областта на мисълта, мисълта може да се усили и да кристализира в явно видима форма. Защото мисълта не е абстракция, а същество от Тънкия план с всички признаци на самостойно съществуване. И като такава тя расте и може да достигне, ако е подхранвана, размерите на гигант, притежавщ огнена мощ. Привичките, съзадени под въздействието на същата тази мисъл и подхранвани от нея, представляват по същия начин живи същества, които, макар и да водят самостоятелно съществуване, но, бидейки породени, са свързани със своя родител чрез пъпната връв и висят на него, впити за аурата, като вредни израстъци на духа. Тези живи същества, бидейки по природа обикновено отрицателни и тъмни, се наричат ларви. Те се хранят с мисли, тоест с жизнената енергия на своя създател и чакат поредната порция храна всеки път, когато привичката надигне глава и иска удовлетворение. Ако привичката не е унищожена тук, на Земята, нейната енергия ще продължи да действа и в Надземния свят, без да се събразява с това, че условията за нейното удовлетворяване вече не съществуват и не може да бъде удовлетворена. От тук и легендата за мъките на Тантал, идеята за пламъците на ада и мъките в чистилището, за наказанията на грешниците и така нататък, тъй като енергиите, утвърдени като лоши и тъмни привички на мисълта, ще продължават да действат и тогава, когато е отхвърлено земното тяло. Силата на това въздействие става след смъртта още по-остра и напрегната, тъй като там всички се обостря. Тези ларви ще тормозят човека със силата на неудовлетворените желания до тогава, докато не изчерпят изцяло върху своя родител вложената в тях от самия него през време на земния му живот сила на енергията. Затова борбата за собственото освобождаване от всякакви привички и утвърждаването на всичкисветли качества на духа представлява най-насъщна задача за земните въплъщенци. Могъщо оръжие на духа в този процес на освобождаване ще бъде и методът на самовнушението. Опитът вече е показал, че само желание и разбиране е напълно недостатъчно, че е небоходимо прилагането в живота, на практика, на желаните придобивки. Опитат вече показва, че човек иска едно в своето устремяване към Светлината, но неудържимият палячо, астралът, необуздан от волята, иска друго — иска да прояви себе си в привичките и слабостите на духа и разрушава упорито и тънко всички най-добри постройки на съзнанието. Човекът утвърждава равновесието и спокойствието, но астралът живее от неравновесието и безпокойството, като обикновено побеждава астралът, тъй като на негова страна е силата на многогодишните привички. В мълчание със силата на огнената мисъл може да се разруши привичката, може да се изгори нейната тънка форма, може да се прониже с мисълта и да се лиши от сила злата, висяща на аурата ларва и чрез внушение да не й се даде възможност да проявява своята сила за в бъдеще. Може да се започне с малкото. Малката победа над ларвата ще даде сила на духа да дръзне и за голямата. Трябва да се очисти незабавно аурата от ларвите. Чрез този метод на самовнушение ще тръгне и утвърждаването на най-съзвучните на духа качества. Всеки ден могат да се дават на себе си определени задачи за освобождаване от привичките и за утвърждаване на желаните качества. По този път може да се достигне, ако устремът е достатъчно силен. До сега твърде много не е давано, тъй като, независимо от цялата искреност и постоянство на устрема, не е била разбрана възможността от усилено прилагане на самовнушението в процеса на борбата с астрала и желанието да се подчини на волята. Той се подава на внушение, но не тогава, когато неговата ярост е в действие. Но в моментите, когато той е в период на мълчание, мисълта властва над него и тази власт може да проектира мисълта вм бъдещето, оформяйки го според желанието на волята. Льно. В тези моменти астралът е лишен от обичайната си съпротивляемост и тогава може да су парализира неговата активност за в бъдеще. Може ясно да му се заповяда да съкрати своята необуздана ярост, а може и да се погаси тя напълно, когато поиска да се прояви в привичните условия на деня, когато палячото ще се стреми да се прояви безконтролно в действие. По този път е възможно да се прояви и равновесие, и спокойствие, и сдържаност, и мълчаливост, и което и да е страстно желано и искано качество на духа. Духът е вечен и непобедим, но упоритият астрален палячо е временен. Във високите слоеве на Тънкия свят астралната обвивка изобщо не е необходима. Но и на Земята може да се преживее, свеждайки активността й почти до нула. Може да се преживее без страх, без раздразнение, без злоба, без безпокойство, с една дума без всички тези емоции, в които проявява себе си астралът. Трябва да се помни, че или той владее човека и господства над него, превръщайки го в роб, или негов стопанин и пълновластен господар е човекът, а астралът е само безгласен роб, послушен на неговата воля.