278. (8 ноември). Аурата е изтъкана от излъчванията на човешкия микрокосмос. Нейната структура се намира в тясна зависимост от физическото, емоционалното, менталното и духовното състояние на човека, които съставляват нейтната четворна основа. Това подразделяне може да се задълбочи и да се доведе до седем. Но за практически цели са достатъчни и четирите. Колкото и странно да е, но физическите излъчвания на тялото имат много по-малка роля, ако духовната страна е достатъчно развита. Аурата и заградителната мрежа са тясно свързани помежду си. Но дори и болно, тялото може да притежава мощна заградителна мрежа, ако духът е силен. Най-изразено нарушават хармонията на вибрациите на аурата колебанията и избухванията на астрала, които образуват в нея дупки или прориви и правят вътрешната същност на човека достъпна за външни въздействия. Тогава човек става беззащитна жертва на тъмни пространствени същности и жертва на тъмни внушения. Когато човек допусне ярко избухване на раздразнение и несдържаност, той веднага се разкрива за всякакви въздействия от страни. След такива раздразнения той се чувства особено незащитен. Сдържаността, мълчанието и затвореността са най-добрата охрана, защото правят непроницаем овалът на аурата и засилват заградителната мрежа. При това се запазва енергията на организма, а не се прахосва напразно. Всяка изречена дума, особено безцелно, изразходва психическа енергия, а бъбривостта бързо опразва съкровищницата, като с това лишава аурата от защитната сила. Много е интересно да се проследи влиянието на мълчанието върху самия човек и на околните. То предизвиква в околните странно чувство на безпокойство и дори предизвиква страх пред неизвестното със свъята необичайност, тъй като хората обикновено са свикнали да си бъбрят или да разговарят. Това усещане възниква от това, че мълчаливостта и равновесието са тясно свързани. Равновесието представлява съсредоточване на огнената мощ, срещу която обикновеното съзнание не е способно да устои. От тук страхът и безпокойството като пред неко непознато, неразбираемо и необичайно. Спокойствието, сдържаността, умението да владееш себе си, самоконтролът, усещането на вътрешната сила на своето самообладание, безстрашието — всичко това са само различни страни на голямото качество равновесие, в което като във фокус е съсредоточена силата на всичките изброени тук качества. Воденичарят, събирайки водата, я изразходва само в случай на нужда. Иначе вода няма да се насъбере. По същия начин и човекът, решил постигне равновесие, изразходва внимателно всяка частица психическа енергия. Раздразнението, страхът, безпокойството и всички поглъщащи психическа енергия движения на астрала трябва да бъдат изключени напълно. По същия начин се установява и контралът над мисленето и връзката с Йерархията. Така човек застава на стража на своя микрокосмос и бдително го охранява. Състоянието на напрегнато бодърстване напряга аурата и засилва състоянието на равновесие. Силата не е в размахването на ръце, не е в гръмогласното говорене и не е в безпорядъчните действия. На спокойствието на Владиците е присъща тишината на мълчанието. И колкота тя е по-дълбока, толкова е по-голяма мощта на действието. Въртящата се с голяма бързина турбина изглежда неподвижна. Аурата на най-голямото спокойствие е аура на голямо напрежение и тя се изразява в напрежението. Резултатите дори и на най-обикновената сдържаност ще се проявят само след няколко дни и то преди всичко в това, че човек ще се почувства силен. Акакво би дала след няколко години работата над тези качества на духа, които представляват страни на равновесието и влизат в него като съставни негови елементи?! Слабостта, безсилието и безволието са осъдени космически. Докато огнената сила на духа е като светилник в тъмнината. Нейният растеж е съзвучен с еволюцията на битието и е одобрен от Космичната Воля, тъй като небесният огън е отреден за човека от началото на времето.