279. (9 ноември). Именно волята на човека е онова божествено начало, което определя неговото място върху стълбата на Йерархията на Светлината. Макар и волята на обикновения човек и волята на Създателя на планетата да са различини по своята мощ, тяхната същност е една и тази същност е огънят, натрупан и съхраняван под формата на кристали в Чашата. Потенциалът на огнената воля е безпределен, тоест тя притежава възможност за безкрайно развитие и мощ. От хаоса на космичната нощ волята твори проявените светове и всичко, което съществува във вселената, е създадено чрез волята. Към това творчество ни призовава Владиката. На Земята духът на човека, затворен в смъртната си обвивка, се учи да твори живот поетапно. Всичко създадено от човешка ръка е резултат на неговото торчество. Полето на неговата изява е широко, необятно, но навсякъде го съпътства волята. Обикновено развитието на волята в човека тече спотанно, но при нашите ученици на определен етап ние пристъпваме към планомерно развитие на волята. Добре е, когато импулсът за това развиване е самопроизтичащ, тъй като тогава е по-лесно да се помага и да се ръководи. Ние ценим самодейността и инициативата — тогава е лесно да се добави към това, което вече го има. Насилието над волята е недопустимо и затова ние приветстваме самостоятелното решение да се пристъпи към възпитание и развиване на волята в себе си. Първото условие е да се започне с малкото. Второто условие е да не се спираш пред никакви неуспехи. Ако сто неудачи приключат само с един успех, това вече е победа. И стоте неудачни опита мигновено от този единствен последен успех се превръщат в стъпало на успеха и възхода на духа. Затова трябва да се промени коренно отношението към неуспехите и да се счита, че при упорство и твърдост на решението да се развие волята, неудачата е предверието на победата. За жалост нерядко става така, че първата неудача подрива вярата в себе си и пресича завинаги възхода на духа. Човекът не трябва да се спира пред никакви трудности и препятствия по пътя към утвърждаване могъществото на духа. Успехът и неуспехът за него трябва да са равностоойни, защото и едното, и другото, му е от полза. Духът е вечен и ако в постигането на целта той проявява постоянство и целеустременост, всички преходни състояния на съзнанието са без значение и не повлияват постигането на крайния успех. Всичко е достижимо и няма нищо, което не би могла да преодолее волята на човека, сигурен в неизчерпаемостта на своя потенциал.
280. (10 ноември). Толстой Л. Н. е велик с това, че в своите произведения майсторски е изобразил живота, който е виждал и който му е бил най-близък по време. По същия начин Рерих е запечатал върху своите платна живота, както той го е разбирал или виждал. В картините, посветени на Изтока, е изобразен животът на източните народи, техните представи за околния свят, техните особености и своеобразие, техните стремежи и надежди и дори философски концепции. Върху своите платна Рерихе запечатал душата на народите от изтока и техния живот, не винаги разбираем за тези, които не са се докоснали така близко до него, както се е докосвал художникът, пътешествал много и дърго живял на Изток. Тези, които не са имали представа за изумителната игра на боите в Хималайските планини дори са го упреквали в неестественост и измисленост на неговите работи. Но те не са видяли това, което е видял Рерих. Така също не винаги са били разбирани веднага и тези негови картини, в които ни е запознавал с легендите и философската мисъл на Изтока, с неговите надежди за обновяване на света, свързани с имената на легендарните му герои. Но с увереност може да се каже само едно: Рерих е изобразил върху своите платна душата на народите на Изтока и е изобразил това правдиво и жизнено. Не напразно върху надгробния му камък има надпис: „На големия руски приятел на индийския народ“.