Дорис се тревожеше за нея и в този момент съжаляваше, че я срещна с Джеръми. Трябваше да очаква, че ще свърши така. Защо тогава бе направила всичко, за да ги събере? Защото виждаше, че Лекси е самотна? Защото знаеше, че след раздялата й с онзи мъж от Чикаго животът й е празен? И разбираше, че след него тя се страхува да се влюби отново?
Защо внучката й не прие компанията на Джеръми просто като едно забавление?
Дорис искаше точно това. Джеръми беше интелигентен, добър и чаровен и можеше да я накара да разбере, че има и такива мъже, че не всички са като Айвъри и онзи младеж от Чикаго. Как го наричаше тя? Господин Ренесанс? Опита се да си спомни името му, но знаеше, че то не е важно. Важното сега беше какво ставаше с внучката й. Много се тревожеше за нея.
Знаеше, че с времето Лекси ще преодолее всичко. Ще приеме реалността и ще намери начин да продължи напред. Дори ще убеди себе си, че всичко е било за добро. Ако знаеше нещо със сигурност за своята внучка, то беше, че тя умее да оцелява.
Въздъхна тежко. Нямаше съмнение, че Джеръми е съсипан. Усещаше, че той е по-влюбен в Лекси, отколкото тя в него. И щеше да му е много по-трудно да загърби станалото и да продължи живота си, преструвайки се, че нищо не се е случило.
Горкият Джеръми, не беше честно спрямо него.
Скрита в гъстата мъгла на гробището, Лекси стоеше пред гробовете на своите родители и се взираше в имената им. Тази вечер Джеръми и Алвин щяха да заснемат моста над реката и Рикърс Хил и това й даваше възможност да остане тук със своите мисли.
Нямаше намерение, но по необясними за нея причини почувства желание да дойде тук. Както бе направила след края на връзката си с Айвъри и с господин Ренесанс. Докато осветяваше с фенерчето издълбаните в надгробната плоча имена, изпита силен копнеж по родителите си. Прииска й се да са тук, за да може да поговори с тях.
Осъзнаваше, че идеализира образите им в зависимост от настроението си. Понякога си ги представяше като забавна и бъбрива двойка; друг път искаше да вярва, че са били тихи хора, които умеят да изслушват. В момента искаше да мисли за тях като за мъдри и силни хора, способни да й дадат съвет как да поправи нещата. Беше направила толкова грешки в живота си! Всъщност целият й живот беше изтъкан от грешки, помисли си нещастно тя. И сега се готвеше да направи още една.
От другата страна на реката мъглата беше още по-гъста, виждаха се единствено светлините в двора на фабриката за хартия. Градът представляваше неясно петно. Според Джеръми влакът щеше да пристигне всеки момент и Алвин провери за последен път насочената към Рикърс Хил камера. Този ракурс определено щеше да го поизпоти. Другият, към моста, беше лесен, но хълмът беше по-далече и обгърнат от мъгла, и той не беше сигурен, че камерата ще улови нещо. Тя не беше пригодена за снимки на големи разстояния. Той бе донесъл най-добрите си обективи и високоскоростна лента, но му се струваше недостатъчно и му се искаше Джеръми да бе споменал тази „малка“ подробност, преди да напусне Ню Йорк. Ала през последните два дни Джеръми очевидно не беше на себе си, затова щеше да му прости. Друг път човек не можеше да си отдъхне от него, обикновено не спираше да говори, непрекъснато се шегуваше, но тази вечер, особено през последните два часа, почти нищо не бе казал. Вместо малка ваканция това се оказа сериозна работа, и то на студено, помисли си Алвин. Не беше очаквал такова прекарване, но какво пък… Щеше да си го изкара на Нейт. Ще поиска повече пари.
Джеръми стоеше до парапета със скръстени ръце и гледаше към губещия се в мъглите отсрещен бряг.
— Споменах ли, че Нейт се обади днес следобед? — попита Алвин, опитвайки се да извади приятеля си от вцепенението.
— Така ли?
— Събуди ме и започна да ми крещи, защото ти не си включил телефона си.
Въпреки състоянието си Джеръми се усмихна.
— Научих се да го държа изключен през повечето време.
— Много хитро. Можеше да ме светнеш да го изключа и аз.
— Какво искаше?
— Все същото. Искаше да знае последните новини. Но забележи — попита, дали не можеш да му занесеш мостра.
— Мостра на какво?
— Предполагам, че говори за духовете. За някаква слуз или тиня от мястото. Ще му се да го покажеш на срещата с продуцентите следващата седмица.