— Тиня?!
Алвин вдигна ръце.
— Идеята е негова, не моя.
— Но той знае, че става дума за светлина от фабриката за хартия.
Операторът кимна.
— Знае, но мисли, че това ще е добро попадение. Иска да ги впечатлиш с нещо.
Джеръми поклати невярващо глава. През годините Нейт бе имал не една и две безумни идеи, но тази надминаваше всички очаквания. Той си беше такъв — казваше всичко, което му хрумнеше, но не след дълго забравяше за него.
— И каза също, че иска да му се обадиш — добави Алвин.
— Ще му се обадя — обеща Джеръми. — Но оставих телефона в стаята си в „Грийнлийв“. — Замълча за момент, после попита: — Не си му казвал за дневника, нали?
— Тогава още не знаех за него. Ти ми разказа след разговора с него. Нали чу, че телефонът ме събуди?
Джеръми кимна замислено.
— Ако ти се обади пак, не му казвай още, чу ли?
— Не искаш да знае, че кметът мами, нали? — досети се приятелят му.
— Не още — призна той.
Алвин го погледна.
— Не още или изобщо да не му казвам?
Джеръми не отговори веднага. Трябваше да помисли.
— Не съм решил още.
Алвин погледна още веднъж през обектива.
— Разбирам те, братле — каза. — Но не знам дали останалото ще е достатъчно за статия. Имам предвид, светлините са готини, но сигурно си забелязал, че обяснението е доста скучно.
— Какво искаш да кажеш?
— За телевизията. Не вярвам да се заинтересуват от някакъв си преминаващ влак, който отразява светлините.
— Не е само преминаващият влак. Става дума за начина, по който светлините от фабриката се отразяват от влака към Рикърс Хил и как после се появяват в гъстата мъгла на потъващото гробище.
Алвин се прозя широко.
— Извинявай… Та какво казваше?
— Не е скучно — настоя Джеръми. — Не разбираш ли колко много неща трябва да се случат едновременно, за да създадат такъв феномен? Каменните кариери са раздвижили водните пластове и гробището започнало да потъва. После мястото на железопътния мост. Фазите на луната, защото трябва да е достатъчно тъмно, за да видиш отразената в мъглата светлина. Местоположението на фабриката и разписанието на влаковете. Ще използваме и легендата.
Приятелят му сви рамене.
— Повярвай ми, скука с главно „С“. Честно казано, щеше да е много по-забавно, ако не беше открил истината. Телевизионната публика си умира по загадките. Особено ако става дума за Ню Орлиънс, Чарлстън или друго романтично място. Но отразена светлина в Бун Крийк, Северна Каролина? Мислиш ли, че хората в Ню Йорк и Лос Анджелис ще се развълнуват от това?
Джеръми понечи да отговори, но внезапно си спомни, че Лекси бе казала почти същото, а тя живееше тук. Алвин потърси погледа му в мрака.
— Ако си говорим сериозно за телевизионно шоу, ще се наложи да го подправиш и може би онзи дневник, за който ми спомена, ще свърши работа. Представяш го, както си го замислил, и накрая показваш дневника. Ако го направиш добре, може и да привлече вниманието.
— И да хвърля града на вълците?
Алвин поклати глава.
— Не съм казал такова нещо. И ако трябва да съм честен, не съм сигурен, че дневникът ще е достатъчен. Искам да кажа, че ако не можеш да измислиш нещо по-интересно, по-добре да използваш дневника, иначе ще заприличаш на идиот.
Джеръми се загледа в реката. Влакът щеше да се появи след няколко минути.
— Ако направя такова нещо, Лекси никога няма да ми проговори — каза и побърза да добави: — Ако приемем, че все още иска.
Алвин замълча. Приятелят му отново се обърна към него в настъпилата тишина:
— Какво трябва да направя според теб?
Алвин въздъхна дълбоко.
— Мисля, че всичко опира до това кое е по-важно за теб. Лекси или кариерата?
19.
През последната си нощ в „Грийнлийв“ Джеръми почти не спа. Влакът премина, Рикърс Хил отрази светлината съвсем слабо, но Алвин и Джеръми успяха да я заснемат и след като прегледаха материала, решиха, че е достатъчен за потвърждението на теорията му. Бяха постигнали най-доброто с наличното оборудване.
Но докато пътуваха към хотела, в мислите си Джеръми беше на километри от мистерията и от пътя. В главата му се въртяха — за кой ли път — сцените от последните два дни. Спомни си първата си среща с Лекси на гробището и после остроумната размяна на реплики в библиотеката. Импровизирания обяд на Рикърс Хил и разходката им до другия бряг на реката, онова невероятно празненство в негова чест и фантастичното преживяване, когато видя за пръв път светлините. Но най-вече онзи момент, когато за пръв път осъзна, че се влюбва в нея.