Как бе възможно за два дни да се случат толкова много неща?
След малко стигнаха до „Грийнлийв“ и докато вървяха към стаите си, той се опита да определи кога точно отношенията им започнаха да се объркват. Не беше абсолютно сигурен, но му се струваше, че тя се опитваше да избяга не само от него, но и от своите чувства. Но кога бе осъзнала, че има чувства към него? На празненството ли? Той бе открил своите там. Или по-рано следобед същия ден?
Не можа да си отговори. Но в едно беше абсолютно сигурен: той я обичаше и не можеше да си представи, че ще живее, без да я вижда.
Часовете се точеха бавно; самолетът им излиташе по обяд от Райли и той трябваше скоро да напусне „Грийнлийв“. Не издържа дълго в леглото, стана преди шест, опакова багажа си и го качи в колата. Погледна към бунгалото на Алвин да се убеди, че прозорците му светят, и тръгна в мразовитата утрин към офиса. Както и очакваше, Джед се намръщи, щом го видя. Косата му бе по-разрошена от обикновено и дрехите му бяха измачкани, което го наведе на мисълта, че човекът е станал само преди няколко минути. Той остави ключа на бюрото му.
— Хубаво местенце си имате тук — каза учтиво. — Ще го препоръчам на приятелите си.
Джед се намръщи още повече, ако това изобщо беше възможно, но Джеръми не му обърна внимание и широко му се усмихна. Обърна се с намерението да се върне в стаята, но забеляза светлини на фарове в мъглата отвън. Последва ги сянка на автомобил и след малко, придобил по-ясни очертания, той спря пред мотела. В първия момент Джеръми реши, че е Лекси, и сърцето му подскочи, но после лицето на шофьора изплува от мъглата.
Увит в дебело яке и вълнен шал, кметът Джъркин слезе от колата и лишен от демонстрираната при предишните им срещи енергия, тръгна бавно към Джеръми.
— Предполагам, че вече си стягаш багажа? — извика в тъмното.
— Тъкмо го натоварих.
— Дано Джед не ви е смъкнал кожата още.
— Не, не сме плащали — отвърна журналистът. — Благодаря за това.
— Няма нищо. Както казах, това е най-малкото, което можем да направим за теб и приятеля ти. Надявам се, престоят в нашето градче да ти е харесал.
Джеръми кимна, загледан в измъченото лице на кмета.
— Наистина, беше много приятно.
За пръв път, откакто го познаваше, Джъркин изглеждаше лишен от дар слово. Мълчанието му премина в неловка пауза и за да прикрие неудобството си, той оправи шала и го пъхна под якето.
— Ами… — започна несигурно — дойдох да ти кажа, че хората тук приеха с радост гостуването ти. Впечатлени са от работата и от поведението ти.
Джеръми пъхна ръце в джобовете и попита:
— Защо ме измамихте?
Кметът въздъхна.
— За какво говориш? За включването на гробището в обиколката ли?
— Не. Говоря за друго. Знаете, че баща ви е написал отговора на загадката в дневника си, но го скрихте от мен.
Кметът го погледна тъжно.
— Прав си — отвърна след малко. Гласът му потрепваше. — Баща ми наистина намери отговор на загадката. Историята беше неговата страст. Знаеш ли защо се интересуваше толкова много от миналото на нашия град?
Джеръми поклати глава.
— През Втората световна война служил в армията с човек на име Лойд Шомберг. Шомберг бил лейтенант, баща ми — обикновен войник от пехотата. Днес хората не осъзнават, че през онази война на фронта са се биели не само войници от редовната армия. Повечето са били обикновени хора: хлебари, месари, механици. Шомберг бил историк. Поне баща ми го наричаше така. По-късно се разбра, че бил гимназиален учител по история в Делауеър, но татко се кълнеше, че нямало по-ерудиран човек от него в целия взвод. Той обичал да разказва на хората си неизвестни истории от миналото и това държало баща ми далеч от ужаса на случващото се около тях. Но когато влезли в Италия, баща ми, Шомберг и останалите им другари били обкръжени от германците. Шомберг им наредил да се оттеглят, а той останал да ги прикрива. „Нямам избор“ — казал той. Било истинско самоубийство, всички го разбирали, но лейтенантът бил такъв човек. — Потънал в спомени, Джъркин замълча за момент, после тръсна глава. — Шомберг загинал, татко останал жив и когато след края на войната се прибра у дома, реши да стане историк в знак на почит към своя приятел.