В замяна му обеща да не споменава нищо за „Седар Крийк“, нито по телевизията, нито в своята колонка или в други медии. Нямаше да издаде намерението на Джъркин да превърне града в призрачна версия на Розуел, Ню Мексико, нито щеше да каже на някого, че той е знаел истината.
Кметът прие предложението му. Джеръми затвори, веднага набра Алвин и го закле да си мълчи.
21.
След неуспешната среща с продуцентите от телевизията Джеръми се опита да се върне към предишния си живот. Обади се на редактора си в „Сайънтифик Американ“ и припомняйки си смътно едно от десетките предложения на Нейт, се съгласи да напише статия за възможната вреда от нисковъглехидратните диети. После се настани пред компютъра, часове наред се рови в интернет и прегледа безброй вестници в търсене на история, която би могла да предизвика интерес. Разочарова се, когато разбра, че с помощта на известна рекламна агенция Клосън бе успял да премине през развихрилата се буря след появата на Джеръми в „Най-гледаното време“ и сега преговаряше за собствено телевизионно шоу. Иронията на ситуацията не остана скрита за него и той прекара останалата част от деня оплаквайки наивността на заблудените вярващи.
Малко по малко Джеръми започна да влиза в крак. Поне така си вярваше. Продължаваше да мисли за Лекси, да се пита, дали се готви за сватбата с Родни, но се опитваше да прогони тези мисли. Те бяха прекалено болезнени, затова се стремеше всячески да се върне към своето ежедневие преди срещата си с нея. В петък вечерта посети едно заведение, но не мина много добре. Вместо да се смеси с тълпата и да се опита да привлече вниманието на застаналата до него жена, той седна на бара, цяла вечер стоя над една бира и си тръгна много по-рано от друг път. На следващия ден отиде да види семейството си в Куинс, но когато зърна братята със съпругите и децата им, отново закопня за онова, което знаеше, че никога няма да има.
В понеделник на обяд отново се разрази снежна буря и седнал на топло вкъщи, той най-после успя да се убеди, че всичко е приключило. Тя не му се обади, той също не я потърси. Няколкото дни, прекарани с нея, вече му се струваха мираж, дори започна да се пита дали са били реални, когато седна на бюрото, прехвърли картичките, извади онази с библиотеката и я закачи с кабарче за стената.
Поръча си китайска храна от ресторанта на ъгъла за трети път през тази седмица, после се облегна назад и се замисли за направения избор. Неволно се запита дали и Лекси обядваше по същото време, но мислите му бяха прекъснати от бръмченето на интеркома.
Той взе портфейла и тръгна към вратата. От интеркома се разнесе женски глас.
— Отворено е. Моля, влезте — каза той, извади една двайсетачка и хвана дръжката на вратата в момента, когато човекът отвън почука.
— Този път сте много бързи — каза. — Обикновено…
Занемя, когато отвори вратата и видя кой стои отпред.
Двамата се вгледаха един в друг. Мина доста време, преди устните на Дорис да се разтегнат в усмивка.
— Изненада! — каза тя.
Той примига невярващо:
— Дорис!
Тя изтупа снега от обувките си.
— Навън е страшна виелица — каза. — Толкова е заледено, че не знаех дали ще успея да се добера дотук. Таксито направо се пързаляше.
Той продължи да се взира в нея.
Тя свали чантата от рамото си и го погледна в очите.
— Ще ме поканиш ли или си решил да ме държиш на вратата?
— О… разбира се, заповядай… — измънка и се отдръпна навътре.
Дорис влезе и остави чантата на масата до вратата. Докато сваляше палтото, огледа апартамента.
— Хубаво е тук — отбеляза и влезе в хола. — По-широко е, отколкото си го представях. Но стълбите са ужасни. Непременно трябва да помислиш за асансьор.
— Да… знам.
Тя спря до прозореца.
— Градът е много красив дори и в бурята. И… оживен. Разбирам защо някои хора искат да живеят тук.
— Дорис… какво правиш тук?
— Дойдох да говоря с теб естествено.
— За Лекси ли?
Тя не отговори веднага. Въздъхна дълбоко, замисли се и накрая кимна:
— И за това.
Той вдигна вежди и тя сви рамене.
— Имаш ли чай? Още не мога да се стопля.
— Но…
— С теб имаме дълъг разговор, момче — изрече твърдо тя. — Знам, че имаш въпроси, но ще трябва да почакаш малко. Та какво каза за чая?