— Давай, изплаши ме!
— Добре — рече тя и се загледа в него. — Искам да си помислиш за нещо, което знаеш, че не ми е известно. Все пак не забравяй, че силата ми не е в четенето на мисли. Просто… понякога улавям по нещо, и то само ако буди силни чувства.
— Добре — отвърна Джеръми, готов да играе. — Сега се насади на пачи яйца.
— О, я млъквай! — сопна му се тя и протегна ръка към неговата. — Може ли да я подържа?
— Разбира се — кимна той.
— Сега си помисли за нещо лично, което няма откъде да знам.
— Добре.
Тя стисна ръката му.
— Не, сериозно. В момента просто си играеш с мен.
— Добре, ще си помисля нещо.
Джеръми затвори очи и се замисли за Мария и за причината за тяхната раздяла. Жената мълча дълго. Гледаше го, сякаш го подканваше да каже нещо.
Той беше играл тази игра и преди. Безброй пъти. Знаеше достатъчно, за да се въздържи от коментар, и когато тя продължи да мълчи, разбра, че я е хванал. Дорис изведнъж подскочи на стола и веднага пусна ръката му. „Типично — помисли си Джеръми, — това е част от шоуто.“
Той отвори очи и я погледна въпросително.
— Е?
Дорис го гледаше странно.
— Нищо — измърмори.
— А-ха — кимна Джеръми. — Сега ще кажеш, че днес не ти е ден.
— Казах ти, че не ми е там силата. — Тя се усмихна почти извинително. — Но със сигурност мога да ти кажа, че не си бременен.
Той се засмя.
— Признавам, тук позна.
Тя му се усмихна, погледна към масата, после отново вдигна очи към него.
— Съжалявам, не биваше да го правя. Не беше добра идея.
— Не е важно — каза той и наистина го мислеше.
— Не — настоя тя, хвана го за ръката и потърси погледа му. — Много съжалявам!
Джеръми не знаеше как да реагира, но се стресна от тъгата и съчувствието в погледа й. Изведнъж го обхвана чувството, че тя е успяла някак си да разкрие голяма част от личната му история и че може би знае.
Психоенергията, предчувствието и интуицията не са нищо друго, освен продукт на взаимодействието между жизнения опит, здравия разум и придобитите знания. Повечето хора подценяват придобитата благодарение на жизнения опит информация, но съзнанието на човека възприема моментално тази информация и я съчетава с вече натрупаната по начин, недостижим за другите биологични видове или машините.
Но, от друга страна, мозъкът има способността да отхвърля или забравя огромна част от получената информация, понеже по очевидни причини не е необходимо да помни всичко. Някои хора имат по-добра памет от другите — този факт е доказан чрез различни тестове — и възможността да се тренира паметта е подробно документирана. Но дори и най-лошите ученици запомнят 99,99 процента от необходимото за водене на нормален живот. Останалият 0,01 процент, ето какво отличава една личност от друга. При някои хора този процент се проявява в способността да запомнят дребни подробности, цифри, финансови отчети, такива неща. Някои хора успяват да „разгадаят“ мислите на другите. Облягайки се на услужливата си памет, здравия разум и жизнения опит, те разкодират правилно проявленията на тези мисли и демонстрират впечатляващи способности, които другите наричат свръхестествени.
Но Дорис някак си… успя да направи нещо повече. Тя го прочете. Или поне такова беше първото му усещане, преди да се впусне да търси логични обяснения за случилото се.
Всъщност нищо не се бе случило, напомни си той. Тя не бе казала нищо; единствено начинът, по който го гледаше, го накара да си помисли, че е разбрала всичко. Това убеждение идваше от него, не от Дорис.
Истинските отговори можеха да се намерят единствено в науката, но въпреки това тя му стана симпатична. И ако вярваше в своите способности, какво лошо имаше в това? За нея те сигурно изглеждаха свръхестествени.
Жената отново разчете мислите му почти на мига.
— Предполагам, че затвърдих мнението ти за мен като една от онези откачалки, нали?
— Не, не е така — възпротиви се той.
Тя се зае със сандвича си.
— Както и да е, нека се насладим на чудесните сандвичи. Мога ли да ти помогна с още нещо?
— Разкажи ми за Бун Крийк — каза той.
— Какво точно искаш да знаеш?
— Нищо конкретно. Но понеже ще ми се наложи да прекарам тук няколко дни, бих искал да науча повече за това място.
През следващия половин час те разговаряха… е, за нищо конкретно, поне що се отнасяше до Джеръми. Дорис знаеше всичко ставащо в града, дори повече и от Тъли. Не заради предполагаемите й способности — и тя самата си го призна — а защото информацията преминаваше през малките градчета като сок от моркови през стомаха на бебе.