— Е, какво става с онова пътуване на юг? Реши ли дали ще се заемеш с разследването на онази история за духове? — попита Нейт. Джеръми си представи ясно как колелцата в мозъка на агента му защракаха и зацъкаха. — След интервюто ти за „Пийпъл“ имам предвид.
Джеръми отметна падналия кичур от очите си и даде знак на бармана да му донесе още една бира.
— Да, защо не? Телевизия или не, аз трябва да плащам сметки и мисля, че все ще изкарам нещо за моята колонка от това.
— Но ще поддържаме контакт, нали? Няма да е като оня път, когато се вмъкна под прикритие в „Светите и праведните“? — Той говореше за статията му от шест хиляди думи, свързани с религиозния култ „Светите и праведните“, написана от Джеръми за „Венити Феър“. Тогава за три месеца бе прекъснал всякакви връзки със света.
— Ще поддържаме — успокои го Джеръми. — Тази история не е такава. Отивам за не повече от седмица. „Мистериозни светлини в местното гробище“. Нищо особено.
— При всички случаи ще ти трябва оператор — обади се Алвин.
Той го погледна с любопитство.
— Защо? Да не би да ти се идва?
— Естествено, че ми се идва. Да замина на юг през зимата и да срещна една от онези прочути южни красавици, докато ти работиш! Това ще бъде върхът. Чувал съм, че южнячките могат да побъркат мъжа, в добрия смисъл на думата, де. Ще бъде една екзотична ваканция.
— Следващата седмица не трябва ли да снимаш нещо за „Закон и ред“?
Колкото и странно да изглеждаше, Алвин имаше безупречна репутация на професионалист и услугите му се търсеха много.
— Да, но ще приключа преди уикенда — отвърна той. — И ако мислиш сериозно за телевизионна кариера, както те съветва Нейт, няма да е зле да направим няколко прилични кадри на тези мистериозни светлини.
— При положение, че изобщо има такива.
— Ти иди, направи предварително проучване и ми се обади. Календарът ми е отворен.
— Дори и да свети нещо, това не е кой знае каква история — предупреди го Джеръми. — Никой в телевизията няма да се заинтересува.
— Не и досега — каза Алвин. — Но след представянето ти по телевизията тази вечер ще се заинтересуват. Знаеш как е там. Всички продуценти гонят собствените си опашки в опит да открият следващия голям бум. Щом в „Добро утро, Америка“ изведнъж са се запалили по теб, бас държа, че от „Днес“ ще се обадят всеки момент, а след тях на вратата ще почука и „Дейтлайн“. Нито един продуцент няма да остане назад. Защото това означава да ги уволнят. Никой от тях не би искал да обяснява на шефовете си защо е изпуснал влака. Повярвай ми, аз работя в телевизия и ги познавам добре.
— Той е прав — намеси се Нейт. — Никой не знае как ще се развият нещата и не е зле човек да си начертае план. Тази вечер спечели много точки. Не ги пропилявай. И ако разкриеш нещо интересно с онези светлини, то непременно ще наклони везните в твоя полза и ще улесни решението на „Най-гледаното време“ и „Добро утро, Америка“.
Джеръми се вгледа в агента си.
— Ама ти сериозно ли? Това е незначителна история. Реших да я направя, само защото имам нужда от малко почивка след Клосън. Той ми отне цели четири месеца.
— Ама пък виж какво ти донесе — сложи Нейт ръка на рамото му. — Може да е партенка, но с добри кадри и подходяща история зад тях не се знае какво ще излезе, нали?
Джеръми замълча за момент, после сви рамене.
— Добре — каза и погледна Алвин. — Тръгвам във вторник. Виж дали ще можеш да дойдеш в петък. Ще ти се обадя за подробности.
Алвин вдигна бирата си и отпи.
— Голи! — извика той, имитирайки Гомер Пайл от популярното шоу. — Отлитам за страната на пясъците и свинските бели бъбреци. Обещавам да не те охарчвам много.
Джеръми се засмя.
— Бил ли си някога на юг?
— Не, а ти?
— Ходил съм в Ню Орлиънс и Атланта — призна той. — Но те са градове, а градовете навсякъде са едни и същи. Този път трябва да стигнем до истинския Юг. Гробището е в малко градче Бун Крийк в Северна Каролина. Трябва да видиш уебсайта му. Показва ни цъфнали през април азалии и кучешки дрян и ни запознава гордо с портрета на най-изтъкнатия си гражданин. Някой си Норуд Джеферсън.