Известно време в кабинета нищо не нарушаваше слисаното мълчание. Първа се оборави Ана Леонтиева.
— Какво значи прикривайки се под името? — попита тя. — Искате да кажете, че самият този… гражданин… няма нищо общо? Абсолютно сигурен ли сте в неговата невинност?
— Сега вече абсолютно — твърдо изрече Олшански. — Мога да ви кажа, че в самото начало подозренията по негов адрес бяха много силни, толкова силни, че ние дори го задържахме и три денонощия го държахме в предварителния арест. Именно в рамките на тези три денонощия загина съпругата на Вячеслав Петрович и ние научихме, че няколко часа преди смъртта й по телефона й се е обадил човек, който се е представил като Виктор Дербишов. Сами разбирате, че при такива условия Виктор Александрович не може да е взел лично участие в убийството. Ето защо ви моля добре да помислите и да ми кажете къде, кога и във връзка с какво може да са се пресекли пътищата ви с този човек.
— Ами че аз за пръв път го виждам! — раздразнено реагира Генадий Леонтиев.
— Никога не сме се срещали — веднага след него отговори и Стрелников.
— Не — поклати глава Томчак. — Не съм го виждал преди. Не мога да си представя… Трябва да има някаква грешка.
— Ами добре тогава — миролюбиво каза следователят. — А вие какво ще кажете, Виктор Александрович? Ето, пред вас седят четирима души. Загинали са приятелката на един от тях и съпругата на друг. На третия засега нищо не му се е случило, но всички те са приятели от над двайсет години, учили са в една група в института, после са работили заедно. В известен смисъл можем да ги определим като едно цяло. И във вашето обкръжение има човек, чийто път някъде се е пресякъл с техния. Нещо повече — този човек е настроен недоброжелателно към вас, защото иска да ви стовари вината за двете убийства. Не искам да ви изглеждам песимист, но ако днес със съвместни усилия не разнищим проблема и се разотидем, без да постигнем резултат, утре нещастието може да споходи дома на семейство Леонтиеви. И подозренията най-вероятно отново ще паднат върху вас, Виктор Александрович.
— Това е някаква смахната история — избъбри Стрелников. — Нищо не разбирам. И откъде ви хрумна, че между нас може да има нещо общо?
— Хайде да не започваме дискусия относно обосноваността на моите предположения! — хладно го пресече Олшански. — Зададох на всички ви въпрос и ще изчакам отговора, докато го получа. И ви моля да забравите за митичния финал, който щял да настъпи в двайсет и три часа. Законите забраняват да се разпитват хора нощно време, но аз ще престъпя закона, ако това е нужно за предотвратяването на поредно убийство. Ясна ли ви е моята позиция? Никой от вас няма да излезе оттук, докато не ми назовете факт, който свързва всички ви.
Притихналата в ъгъла Настя вътрешно се позасмя. Светът трябваше да се преобърне, та Константин Михайлович Олшански грубо да наруши закона. Най-вероятно той изобщо не възнамеряваше да държи тези хора в зданието на прокуратурата през цялата нощ, а просто беше сигурен, че нещата ще се разяснят много по-бързо. Но вече минаха четирийсет минути, а все още нищо не се проясняваше. След първия шок четиримата мъже и дамата започнаха — впрочем доста вяло — да изреждат основните жалони в биографиите си. Олшански умело ръководеше процеса на обсъждането, като току вмъкваше по някоя реплика:
— А къде ходехте на почивка?
— В какви болници сте лежали?
— С какви спътници сте се запознавали във влакове и самолети?
— С какви хора сте се запознавали на гости, на банкети, на юбилейни тържества?
Настя внимателно слушаше всичко, което се говореше в кабинета, и си мислеше, че вероятно неслучайно битува теория, според която между всеки двама души на нашата планета съществува връзка с дължина максимум пет звена. Това изглеждаше невероятно, но взети напосоки примери почти винаги го потвърждаваха. Майката на Настя, професор Каменская, вече няколко години работеше в един от най-големите университети в Швеция. Ректорът на този университет се познаваше лично с министър-председателя, а той, на свой ред — с президента на САЩ. От това следваше, че връзка от само три звена съществува между самата Настя и Бил Клинтън.