— Ами да.
— Но как така, Наташа… — разнесе се гласът на Дербишов. — Ти си се омъжила? Кога? Защо нищо не си ми казала? И изобщо — защо те доведоха тук?
— Абе я млъквай! — пресече го тя. — Защото не съм питала тебе, затова.
Томчак, Стрелников и Леонтиев не продумваха. Изглеждаха така, сякаш бяха видели призрак. И отново Ана Леонтиева първа се съвзе.
— Извинете, какво означаваше фразата за изнасилването? — възмутено попита тя. — Как се казва майка ви?
— Майката на Наталия Александровна се е казвала Надежда Романовна Цуканова — отговори следователят. — Това име говори ли ви нещо?
— Сега го чувам за пръв път — моментално реагира Ана.
Тези думи увиснаха в зловеща тишина. По физиономиите на съпруга й и на двамата му приятели личеше, че те определено не чуват за пръв път това име. И тогава Настя разбра в каква ужасна ситуация са попаднали всички те. Ако Надежда Цуканова наистина е била изнасилена от някой от тримата приятели състуденти… И този някой като нищо може да е бил Стрелников. Ами ако Наталия е негова дъщеря? Излиза, че законороденото синче е спяло със собствената си незаконородена сестричка? И това сега ще стане тема за публично обсъждане, и то в присъствието на самите Стрелникови, старши и младши. Ами ако за изнасилването е виновен Леонтиев? Та тук седи жена му! Ах, каква отвратителна история…
Олшански се ориентира бързо:
— Ана Георгиевна, ще трябва да ви помоля да излезете и да почакате в коридора. Игор, изведете, моля, Стрелников-младши. Ще ви повикам, когато трябва.
— Никъде няма да отида! — заяви Леонтиева. — Искам да знам каква е мръсната клевета, която тази нагла госпожица се опитва да хвърли върху мъжа ми и неговите приятели.
— Ана Георгиевна — повиши тон следователят, — не ме карайте да повтарям това, което вече казах. В този кабинет се изпълняват моите нареждания, а не вашите желания. Моля да ме извините.
Ана излезе с гордо вдигната глава и нарочно силно тропайки с високите токове на модерните си есенни ботушки. След нея оперативният работник изведе Саша Стрелников.
— Е, какво сега, уважаеми господа — тихо каза Олшански, — очевидно разговорът, за който поканих всички ви, вече ще се състои. И нека го започнем.
ГЛАВА 13.
Наташа знаеше, че Виктор изневерява на майка й, отдавна, много преди Дербишов да напусне семейството. Тя беше нахално, любопитно и зле възпитано момиче и никога не се свенеше да бръкне в чужд джоб или чужда чанта. Не с цел кражба — пази боже!, — тя никога не вземаше чуждо. Беше й интересно. Наташа Цуканова обожаваше чуждите тайни и най-любимото й занимание беше да наднича и да подслушва, а при възможност — и да чете чужди писма. Беше на седемнайсет, когато за пръв път откри в джобовете на Дербишов листче с името и адреса на някаква жена. Естествено не можа да се въздържи да не отиде и да не проследи тази мадама, чийто адрес носеше в джоба си мъжът на майка й. И видя, че мадамата се среща с Виктор. Оттогава любовните похождения на побащима й се превърнаха в обект на нейното засилено и бдително внимание.
Наташа безумно обичаше майка си, затова нищо не й казваше. Но с всяка нова приятелка на Дербишов омразата в душата й се засилваше. Боже мой, майка й толкова обича този гад, дори сина си кръсти на него, а той… Отрепка, мизерник. В един прекрасен момент количеството, както става според законите на философията, премина в качество и омразата от изпепеляващо душата чувство прерасна в ръководство за действие. Общите контури на замисъла узряха бързо и Наташа Цуканова се захвана с бодибилдинг. Данните й за това по природа бяха много добри и след една година тя се сдоби с мускулатура, на която всеки мъж би могъл да завиди.
Беше много способно момиче, без усилия завърши института, беше на ти с икономиката, програмирането и два чужди езика. С лекота успя да си намери добре платена и престижна работа. Но Наташа поделяше интелектуалните си способности между следването — и после работата — и кроенето на плана за премахване на омразния Дербишов от този свят. Тя измисляше безброй варианти, ала само едно я възпираше да ги изпълни: майка й. Майка й толкова го обичаше. Тя не би могла да живее без него.
Така и излезе. Поредното увлечение на тоя пръч, както го наричаше наум Наташа, доведе до скъсването му с Надежда. Майка й, и без това неуравновесена и склонна към продължителни депресии, съвсем се скапа. Тя продължаваше да ходи на работа и да се грижи за децата, но у нея угасна онова огънче, което някои наричат желание за живот. Надежда престана да се грижи за себе си, можеше да седи с часове, вперила очи в една точка, и без да реагира на присъствието на сина си и дъщеря си, дълго тихичко плачеше. А после се случи това, което се случи. Животът без Дербишов се оказа непоносим за нея.