През нощта, когато целият блок спеше, Наташа вдигна на ръце мъртвото тяло и без никакви усилия го изнесе на улицата, до своята кола. Реши да не се занимава с багажника, настани трупа в поза, която заблуждаваше, че жената е задрямала, и я откара до Околовръстното шосе, на бунището. Едва там се сети, че е обута с маратонки с релефна подметка. Лошо, не беше премислила предварително този момент, щяха да останат следи. Решението дойде бързо. Наташа свали обувките с токове от краката на убитата жена и без усилие ги обу, станаха й. Отново вдигна трупа, занесе го на петдесетина метра навътре и внимателно го постави на земята. Свали обувките, обу ги на краката на Широкова и само по чорапи, стъпвайки на пръсти, се върна при колата. Това беше, нищо страшно — само се набоде на две места.
Тя на три пъти влиза в апартамента на Стрелников, като използваше ключовете, намерени в чантата на Широкова. Тези среднощни посещения, както и телефонните обаждания, с които тормозеше жена му — Алла Стрелникова, доставяха на Наташа огромно удоволствие. Веднъж тя дори влезе у Стрелников през деня, когато него го нямаше, порови в нещата на Мила и намери писмата от нейните любовници. Тогава й хрумна идеята да насочи подозренията и към самия Стрелников. Убийство от ревност. Защо не? Лошо ли е? Два дни преди погребението той отиде на вилата на приятеля си Томчак, след което Наташа използва момента, когато Вячеслав Петрович замина за Москва за погребението, и подхвърли пакета с писмата, като се вмъкна през един незатворен прозорец. Нека треперят от страх, нека ги мъчи неизвестност! Нека се чувстват зле! Нека! Някога се чувстваше зле нейната майка. Сега дойде техният ред.
Тя продължаваше да търси следващата си жертва сред кореспондентките на Дербишов. И тогава й попадна съпругата на Томчак — Лариса Михайловна. Много интересно! Не се ли казваше така онази нахална лелка, която бе идвала у тях и бе измъчвала Витюша с въпросите си?
Наташа подуши някаква опасност. Защо Лариса Томчак рови около Дербишов? Дали не се е сетила? Впрочем има ли значение? Трябва да бъде премахната, за да не се пречка в краката й.
С Лариса всичко се уреди по-лесно, отколкото с Мила. Тя се съгласи да изпие чашата с вино и така реши съдбата си. Наташа използва препарат, който в нужните дози рязко понижава кръвното налягане и бързо води до спиране на сърцето. Единственото затруднение беше, че Лариса бе посочила в писмото си своя домашен телефонен номер, а не номера на пощенската кутия. Не можеше да й напише писмо за отговор, можеше само да й се обади по телефона. Наташа направи няколко пробни обаждания през нощта и сутринта, за да се убеди, че Лариса е сама в жилището. От опит знаеше, че в случай на настойчиви мълчаливи обаждания жената непременно ще помоли мъжа си да вдигне слушалката. Но Лариса постоянно отговаряше лично. Това успокои Наташа. Ако мъжът й си беше вкъщи, интересът към любвеобилния ерген би изглеждал крайно подозрително. А щом мъжа й го няма, може би госпожата е решила да се позабавлява? Напълно правдоподобно. Мъжът й, притеснен и потиснат, живее на вилата, почти не идва в Москва, защо една красива жена да си губи времето напразно! Същия следобед Наташа нае за петдесет хиляди рубли някакъв мъж, който без много уговорки се съгласи да наберат телефона и после той да изчете съобщението пред телефонния секретар. Тя предварително бе написала текста и бе дала листчето на любителя на лесни печалби. Останалото мина гладко.
Беше сигурна в своята неуязвимост. Ако подозрението падне върху Дербишов, никой не би се захванал да разпитва сина на Стрелников, камо ли неговата приятелка. Ако пък заподозрат Саша, който остро се нуждае от парите на татенцето си, или дори самия Стрелников, който е научил за курвенското поведение на Мила, това по никакъв начин няма да бъде свързано с бившето семейство на Дербишов. Двата края никога няма да се съберат. Коя е тази Наталия Загрьобина? Ами никоя. И няма никакво отношение към престъпленията. За какво й е на нея да убива Широкова и Томчак? Няма причина.
И изобщо на кого би хрумнало да разглежда смъртта на Мила и на Лариса като дело на един и същи човек? С Мила е ясно — всичко сочи към Дербишов, е, в краен случай — към Стрелников или към неговия син. Но какво общо има тук Лариса? Та тя е умна жена, и то омъжена. Лариса непременно ще изтрие от телефонния секретар съобщението от мнимия Дербишов, та да не би случайно да го чуе мъжът й. И толкоз! Никакви следи. Къде е ходила? При кого? Защо? Никой няма да научи.