Паника затресе Генадий. Бяха го предупредили, че в десет часа Алиса ще бъде изписана, и го бяха помолили да не закъснява, та момичето да не чака във фоайето на болницата. В отделението не можели да чакат родителите й да я приберат, точно в десет от приемната щели да пратят нови болни такъв бил редът. Леглото на Алиса щяло да е нужно за друго дете. Генадий хвана някакъв частник, който срещу луди пари се съгласи да ги закара до другия край на Москва, където беше болницата, и да ги докара обратно — вече с Алиса. През целия път до болницата Ана напрегнато мълча, но Генадий разбираше, че двамата мислят за едно и също: как момиченцето им с разрязан корем и нетърпимо болезнени шевове седи самотно във фоайето и не разбира защо мама и татко не идват да го вземат. Шофьорът избра лош маршрут и успя да се натресе във всички възможни задръствания в този час в столицата, а на всичко отгоре се разбра, че не е разчитал на толкова дълго пътуване и трябва да зареди с бензин. Леонтиеви се озоваха в болницата едва след дванайсет. Алиса, бледа и трепереща, седеше на някакво столче, трескаво притискаше до гърдите си торбичката с багажа и по бузите й обилно се стичаха сълзи. Щом видя родителите си да тичат към нея, тя се разрида, цялата разтреперана, плака на висок глас през целия път към къщи и се успокои едва когато я настаниха в стаята й и разбра, че кошмарът наистина е свършил. Боляло я много, докато седяла на този проклет неудобен стол, защото шевът бил още съвсем пресен. И много се страхувала, че родителите й са забравили да я вземат и ще трябва да седи там чак до другия ден. След операцията детето беше отслабнало и преживените тревоги преминаха в истински нервен стрес. То отказваше да се храни и често избухваше в плач. Ана не издържа и за пръв път от много време насам реши да наприказва на мъжа си всичко, което мислеше за обичта му към неговия приятел и началник.
— Изобщо не му пука за тебе, за него си едно нищо, а ти само се усмихваш благодарно и му ближеш задника! Ти самият не се ли отвращаваш? Имаш ли поне капка гордост или не? Къде е самолюбието ти? Защо му позволяваш да се държи така с теб?
Генадий се опитваше да обясни на жена си, че не може да се сърди на Стрелников, задето мисли само за интересите на работата и забравя за личните неща.
— Володя ми е приятел и аз съм сигурен, че ме уважава, колкото и аз него. Щом е взел моята кола, значи наистина много му е трябвала, инак нямаше да го направи.
— А на тебе значи не ти трябваше? — избухна Ана. — Едно болно, току-що оперирано дете седи в студеното фоайе и примира от страх и болка — значи това не е важно? Ако беше неговото дете, той щеше да вземе две институтски коли, за да отиде до болницата. В едната щеше да пътува той, а втората щеше да я следва за всеки случай, да не би първата да се повреди, та тогава да се качи на нея и да продължи — не дай си боже детето му да чака една минута повече.
Кавгата отиде твърде далеч, двамата си размениха много обиди и семейството потъна задълго в този нелеп конфликт.
Другият паметен скандал стана у семейство Томчак. Близка приятелка на Лариса, чийто син учеше точно в института на Стрелников, се обърна към нея с молба. Със сина й се случила неприятност — с двама приятели го прибрали в милицията за хулиганска проява. Всъщност хулиганствал само единият от тримата — сдърпал се с продавача на някаква сергия, задето онзи нямал да му върне ресто от едра банкнота, развикал се, продавачът му отвърнал също на висок глас, двамата се хванали за реверите и точно тогава довтасала милицията. Прибрали и тримата и едва в участъка се разбрало, че всичките са в нетрезво състояние. Всъщност това било простимо — нервакът имал рожден ден и момчетата естествено се били почерпили, хем не били пияни, а просто леко пийнали. Но тестът показал алкохол в кръвта и фактът за нарушаване на обществения ред в нетрезво състояние бил налице. В института, където учел синът на Ларисината приятелка и който мъжът й ръководеше, пристигнало писмо от милицията и Стрелников, който здраво се бе захванал с укрепването на дисциплината сред студентите, наредил да се подготви заповед за изключване на момчето. Ако това се беше случило през май, момчето може би щеше да успее да кандидатства в друг институт. Но беше март и след изключването щяха да го вземат в казармата с пролетния набор. Ами ако го изпратеха в Чечня? Майката не би го преживяла. На всичко беше съгласна, само не и на изключване. Мярката беше прекалено сурова, простъпката беше административна, а не подлежеше на наказателна отговорност — всъщност не по-голяма от пътуване без билет в обществения транспорт или превишена скорост от шофьор. Не минаваше и месец, без в института да се получи подобно писмо за някой студент. Но политиката на завинтване на гайките изискваше да се вземат строги мерки и синът на Ларисината приятелка просто бе извадил лош късмет.