Лариса обеща да говори с мъжа си. Томчак се отнесе с разбиране към нещастието на жената, която и той познаваше отдавна, и отиде при Стрелников. Ректорът, както обикновено, беше много зает, тъй че не изслуша докрай своя заместник по науката.
— Добре — кимна той, набирайки поредния телефонен номер и подготвяйки се за следващия разговор, — ще наредя да променят заповедта. Ще се ограничим със строго мъмрене.
Томчак се върна в кабинета си и веднага звънна на жена си.
— Предай на Галочка, че всичко е наред. Няма да изключат момчето. Разбира се, ще го накажат с мъмрене, но то е нищо и никакво. Важното е, че няма да го грабнат в казармата.
Същата вечер щастливата майка отиде у семейство Томчак с шампанско и огромна кутия бонбони и дълго благодари на Слава, като преглъщаше сълзите си и предано го гледаше в очите.
А на другия ден донесоха на Томчак за подпис заповедта за изключване на студента. Притъмня му пред очите.
— Оставете ми заповедта — каза той на кадровика, като едва се сдържаше да не кресне на човека — и ми донесете всички материали. Трябва да съм сигурен какво точно подписвам.
Беше сигурен, че в отдел „Кадри“, както винаги, са объркали всичко и са му донесли за подпис стария вариант на заповедта, подготвен още вчера сутринта, преди разговора му със Стрелников. След десет минути на бюрото му лежаха материалите: копие от протокола за административно правонарушение и официалното съобщение от милицията, парафирано в горния ъгъл от Стрелников: За заповед за изключване. И датата. Не вчерашната, а днешната.
Томчак нахлу в кабинета на ректора:
— Володя, да не би да си забравил какво си говорихме вчера? Нали ми обеща да не изключваш момчето? Нареди на кадровиците да преработят тази заповед.
— Той ще бъде изключен — твърдо заяви Стрелников. — Инак никога няма да въведем ред в това тресавище. Нали си ми заместник и трябва да разбираш това не по-малко ясно от мен. Студентите съвсем са се разхайтили, бягат от лекции, някои се мяркат едва на сесия и никой не може да се справи с тях. Учат как да е, през куп за грош, и следователно си тръгват от института без качествени знания. Институтът е загубил облика си, нашите абсолвенти отдавна не са търсени като добри специалисти. Престижът ни няма накъде да пада повече. А ние с тебе, Славка, сме длъжни да издигнем този престиж на предишното ниво и дори още по-високо. Това е нашият институт, моето и твоето лице пред обществото.
— Но аз обещах на майка му, че всичко ще се оправи.
— Извини й се и обвини за всичко мен. Кажи й, че Стрелников е гад, а ти си направил всичко, което си могъл. Хайде да обсъдим ето какво…
Участта на несправедливо наказания студент ни най-малко не го интересуваше, сега мислите му на ректор бяха погълнати от идеята да проведе на базата на института междувузовска конференция, посветена на обмяната на опит във връзка с използването на извънбюджетните средства.
Този ден на Томчак никак не му се прибираше вкъщи. Ясно си представяше какво ще каже Лариса и разбираше, че ще е права. Но действителността надхвърли всичките му очаквания, дори най-лошите. Жена му направо изпадна в истерия. Крещя почти час, облива се в сълзи и изгълта количества валидол. В най-общи линии това бяха вариации на две основни теми: как сега ще гледаме в очите горката майка и защо позволяваш на Стрелников да се държи така, защо неговите молби са закон за тебе, а твоите не означават нищо за него, та ти си човек, личност, ти си негов приятел, а не лукова глава.
По-дребни конфликти се случваха доста често, тъй като Владимир Алексеевич Стрелников постоянно даваше поводи за тях. И Лариса Томчак, и Ана Леонтиева го намразваха все по-силно, макар че така и не можаха да разберат защо съпрузите им търпят всичко това и му го прощават.